Когато се смрачило, персите се оттеглили в своя лагер и един товарен кораб от Калиник пренесъл на групи Велизарий и неговите хора до островите, където те прекарали нощта. На другия ден се появили още кораби в остатъците от ромейската армия били откарани в Калиник, а канете доплували сами дотам. Тук бил отпразнуван Великден, но без много веселие — по-невежите и глупави християни обяснявали поражението си с това, че господ умирал всяка година на разпети петък и оставал мъртъв на другия ден до своето възкресение в неделя, поради което сражението трябвало да бъде отложено с един ден, тъй като, бидейки мъртъв, той не можел да им помогне. Велизарий разказа това в едно писмо до господарката, без да скрива иронията си към тези новоизлюпени богослови.
Персите ограбили труповете както на ромеите, така и на своите убити, които не били по-малобройни. От нашите части най-големи загуби понесли масагетските хуни — от хиляда и двеста те останали само четиристотин, повечето от които ранени. Велизарий загубил половината от личната си конница, чиято численост възлизаше преди сражението на три хиляди души. Той изчакал пристигането на останалата част от пехотата и се завърнал заедно с тях в Дара. Общите му загуби били около шест хиляди убити.
Азарет се прибрал в Персия като победител, но преди да му окаже почести, Гобад му наредил „да си вземе обратно стрелите“. Съществува такъв персийски обичай: когато започва някакъв военен поход, всеки воин оставя по една стрела. След това тези стрели се връзват на снопи и се съхраняват запечатани в държавната хазна. Когато кампанията приключи, завърналите се войници „си взимат обратно стрелите“ и по броя на неприбраните стрели се изчисляват загубите. Седем хиляди стрели останали непотърсени и Гобад отстранил безславно Азарет от командния му пост. Царят на сарацините също бил упрекнат за неразумния съвет и ежегодната сума, която отдавна получавал, била спряна.
Велизарий писа до Юстиниан, като поднесе своите извинения за понесените загуби, а магистърът на официите се присъедини към него, обяснявайки какво точно бе станало и възхвалявайки мъжеството на Велизарий, така че Юстиниан запази доверието си в него. Но господарката предпочиташе тази безсмислена война да е вече свършила, което можеше да се уреди много лесно с плащането на няколко хиляди номизми и размяната на няколко учтиви фрази между властелините на двете враждуващи империи. Вероятно тя бе показала безпокойството си за Велизарий по-недвусмислено, отколкото е възнамерявала да го стори, понеже Теодора убеди Юстиниан да повика обратно Велизарий, тъй като един способен военачалник бил необходим в столицата, за да я защищава от нарастващите изстъпления на тълпите привърженици на сините и на зелените. Ситас бе назначен за негов заместник на границата.
И така, Велизарий се завърна заедно с личната си конница и на празника на св. Йоан Кръстител се венча за господарката в църквата „Свети Йоан“. Церемонията бе много тържествена и радостна — пред олтара Юстиниан сам влезе в ролята на баща на господарката, която нямаше нито един жив родственик. Теодора й подари голям имот в столицата, носещ значителен годишен доход: тя беше на мнение, че една жена, която е задължена на мъжа си за всяка похарчена от нея пара, си остава всъщност робиня. Господарката предупреди Велизарий, че занапред ще го придружава в неговите походи, както Антония Старата бе придружавала някога великия Германик в походите му по Рейн, за тяхна обща радост и за благополучието на Рим. Да остане мирно и кротко в Константинопол, без да знае какво става с него на някоя далечна граница, и да чува най-невероятни слухове за неговото поражение и смърт — такова мъчение не искала да претърпи отново.
Бяха им предоставени обширни покои в двореца, където има място за всекиго.
Глава девета
Въстанието Ника
Изминаха десет години, преди Велизарий да се завърне на персийската граница. За това какво се случи на Изток по време на неговото отсъствие и по-специално за новите беди, сполетели нашата скъпа Антиохия, ви обещавам да разкажа с подробности, когато стигна дотам. Дотогава няколко думи ще бъдат достатъчни. Цар Гобад се помина скоро след отзоваването на Велизарий, на осемдесет и три годишна възраст, но не преди да даде заповед за повторно нахлуване в нашите земи. Неговите войски бяха толкова многобройни, че нашите войници бяха принудени да се оттеглят в укрепените си градове, докато персите опустошаваха страната. Тронът на Гобад беше оспорван от трима претенденти — Кавус, законния наследник, едноокия Джамасп, като регент на невръстния си син (самият той нямаше право да претендира за престола поради своя недъг), и Хосроу — най-младия, когото Гобад бе посочил в завещанието си. Хосроу бе избран с бурни овации от Великия съвет и възкачен тържествено на престола. Твърде скоро той премахна братята си, които се разбунтуваха срещу него, заедно с цялата им мъжка челяд. Но дори след това клане Хосроу не се чувствуваше сигурен на трона и реши да търси начини за споразумение с Юстиниан.