В чест на Северовия слон до Императорския портик и срещу главния вход на хиподрома е издигната статуя. Той чакал двайсет години да хване някакъв сарафин, по чиито показания господарят му бил вкаран в затвора за длъжници, където умрял. Най-после при едно шествие слонът познал сарафина сред уличната тълпа, сграбчил го с хобота си и го стъпкал. Разследванията установили недвусмислено, че този сараф бил крадец и лъжесвидетел, затова в чест на слона била издигната въпросната статуя, на която той е изобразен със своя господар, седнал на врата му. Надписът гласи:
Много хора, пострадали несправедливо по вина на отделни лица или на обществото, намират утеха в този девиз на слона.
Вероятно бихте искали да узнаете повече за поведението на Юстиниан в качеството му на император. Този човек бе целият изтъкан от противоречия, но повечето от тях бяха резултат от големите му амбиции, намиращи се в непрестанна борба с неговото малодушие и безчестие, Юстиниан, изглежда, искаше да бъде запомнен като „Юстиниан Велики“. Би могъл да постигне тази цел, ако не беше такъв звяр по душа. Защото бе невероятно добре осведомен, работлив, съобразителен, приветлив и нямаше склонност нито към пиянство, нито към разврат. От друга страна, не съм срещал по-нерешителен човек от него, а и бе суеверен като стара вдовица, която не излиза от църквата. В него се долавяше нещо неизразимо, нещо, което караше човек да настръхва — то беше всичко друго, но не и величие, по-скоро нещо сатанинско. След като бе проучил книгите по история, той стигна до заключението, че владетелите биват удостоявани с прозвището „Велик“ главно за четири неща: за успешна защита на собствените си граници и завоюване на чужди земи, за налагане на единни юридически и религиозни принципи, за големи обществени строежи и за лично благочестие и строги мерки за съблюдаване на нравствеността. И Юстиниан се захвана да работи в тези насоки.
Започна на юридическото поприще със съставянето на нови законници, от които, признавам, имаше голяма нужда. Дотогава не съществуваше единен кодекс, а множество взаимно противоречащи си закони, остарели и объркани, така че един съдия не беше в състояние да издаде справедлива присъда дори и да желаеше това, освен в най-простите случаи. Усърдните правници на Юстиниан подредиха накрая огромната объркана маса закони в една доста ясна и не толкова противоречива система, но за целта се наложи да бъдат изписани най-малко три милиона реда. Ех, защо и неговите съдии и адвокати, а и населението като цяло не бяха на моралната висота на това великолепно постижение! Религиозен конформизъм се опита да постигне чрез издирване и унищожаване на еретическите секти, но не беше последователен в това отношение, защото, поради страх от Теодора, преследваше главно евреите, самаряните, езичниците и другите по-незначителни групи, като манихеи и савелиани, оставяйки на мира монофизитите и несторианите, ако нямаше доказателства за връзката им с партията на зелените. Те се ширеха не само из провинциите, но изпращаха мисионери и в чужбина — в Етиопия и Арабия. Големите му обществени строежи се състояха главно в изграждане и реставриране на манастири и църкви. От тях империята нямаше, разбира се, никаква полза (освен в някакъв отвлечен духовен смисъл) и те не можеха да се сравняват с изграждането и поддръжката на водопроводи, пътища, пристанища и хамбари, към които той далеч не прояви такова внимание. А колкото до плановете му за завоюване на чужди земи, главна роля в които бе отредена на Велизарий, скоро ще имам случай да разкажа по-подробно за тях.
Неговите реформи в областта на нравите бяха вдъхновени в по-голямата си част от Теодора и отиваха наистина твърде далеч. От много дълго време вече нито една истински способна жена не бе заемала такова високо и влиятелно положение като Теодора. За това вина имаше църквата — създадена на Изток, където жените не са нищо повече от играчки, робини или товарни животни, тя се стараеше да изключи жените от обществения живот и да не им позволи да получат някакво сериозно образование. В езическо време императрицата често е била вторият човек в държавата и е действувала като важна спирачка на своеволията и капризите на императора, а това е било възможно, защото тя е израствала в свободна и просветена атмосфера, а не строго изолирана в женските помещения, докато не бъде заставена да се омъжи за жених, когото никога не е виждала — според днешния обичай при жените от горните съсловия. Теодора не беше послушна играчка в ръцете на поповете. Тя бе видяла и препатила много и познаваше добре мъжете и политиката — както светската, така и църковната. Нейната власт над Юстиниан бе тъй абсолютна, както, казват, била някога властта на великата Ливия над Август, първия император на римляните.