Теодора бе решила да върне постепенно на жените влиятелното положение, което бяха загубили. Това нейно намерение обяснява законодателната дейност на Юстиниан срещу блудниците и педерастите, предприета по нейна инициатива. Дотогава мъжете можеха да се отдават необезпокоявани на плътски удоволствия в бардаците или с долнопробни содомити, без да се боят от жените си. Сдружението на сводниците, намиращо се досега под закрилата на императора, бе разтурено и сводничеството бе обявено за престъпление. Педерастията се наказваше със скопяване и бе организирана голяма хайка срещу обикновените уличници, които вземаха само няколко петака и бяха известни като „пехотата“. Теодора окачестви тези окаяни създания като „въпиещ позор за женското достойнство“. Тя им даде тримесечен срок да започнат почтен живот, като се омъжат, след което неомъжените дотогава бяха отново затворени и пратени в така наречената Крепост на покаянието, намираща се на азиатския бряг на Босфора. (Значителен брой от петстотинте затворнички в тази крепост се хвърлиха от нейните стени, подтикнати от огорчение и отегчение.) Но на онези, които избраха венчилото, Теодора подари значителна зестра и мнозина бяха облагодетелствувани от нейната щедрост. Тя не посегна обаче на „конницата“ — под това прозвище бяха известни по-изтънчените блудници, които си бяха сами господарки, притежаваха скъпи накити и имаха собствено сдружение. Императрицата им възлагаше тайни мисии и им пращаше добри лекари, когато се разболяваха.
Настанаха лоши времена за мъжете. Теодора даде съвсем ясно да се разбере, че съпругите им не са вече задължени да водят по-целомъдрен живот от тях. Ако даден мъж прибягваше до услугите на блудници, а това рано или късно правеше всеки съпруг, жена му получаваше пълното право да се забавлява с любовници. Ако с това си навлечеше неговия гняв, тя можеше да се оплаче незабавно на Теодора и да го обвини на свой ред в жестокост, недостатъчни грижи за семейството или нещо друго от този род и Теодора неизменно вземаше мерки срещу него, като приемаше безрезервно версията на съпругата. Често пъти ревнивият мъж трябваше да плаща глоба, два пъти по-голяма от получената зестра, и бе задължен да я предаде на жена си в двореца след приспадане на малка сума за разноските. Освен това той рискуваше да бъде бит с камшик и хвърлен за няколко дни в тъмница. След известно време мъжете започнаха да обръщат все повече внимание на своето собствено поведение и все по-малко — на поведението на съпругите си. Камшикът имаше пет кожени ремъка с желязно топче на края на всеки ремък, а и робите бичуваха с особено усърдие.
Като типичен пример за отношението на Теодора към женените мъже нека ви разкажа какво се случи със сина на магистъра на официите. Той искаше да се ожени за една своя втора братовчедка, но Теодора, която бе решила да го венчае за дъщерята на патрицианката Хрисомало, му заяви, че не може и дума да става за това — тя била против браковете между братовчеди. Наложи се, разбира се, младежът да отстъпи, защото Теодора имаше в двора същото влияние, каквото има една стара матрона сред многобройните членове на своето провинциално семейство. Всъщност му провървя, че се жени за дъщерята на патрицианката Хрисомало, която беше млада, хубава и умна, но след сватбата се оплакал на един свой приятел, че момичето не било „непокътнато“. Истина е, че Хрисомало, макар и официално покръстена, спазваше обичаите на своето семейство, което поради връзките си с хиподрома беше езическо. Затова момичето, вместо да влезе при мъжа си с непокътната девственост, било подложено на традиционната езическа церемония на дефлорация — възсядане на каменния фалос на една Приапова статуя, за да се осигури плодовитост. Оплакванията на младоженеца стигнаха до ушите на Теодора и тя се разгневи силно. „Какво си въобразяват тези млади господа! — кресна тя. — Сигурно самият той никога в живота си не е докосвал момиче! «Непокътнато», виж го ти!“ И тя нареди на слугите си да го подхвърлят с одеяло, както учениците подхвърлят някой свой надменен и не особено обичан другар по пътя за училище. А накрая изяде и един хубав пердах.
Теодора, както ми напомня случката със Северовия слон, никога не пропускаше случай да разчисти някоя стара сметка. Патрицият Хекебол беше един от първите, които си платиха за някогашното си лошо отношение към Теодора — той бе докаран от Пентапол да отговаря по обвинение в педерастия; делото му бе разгледано от самата Теодора, тя го намери за виновен (не без основания) и го осъди на кастриране. Той умря след операцията от отравяне на кръвта.