Пак тук, все в тази връзка, ми се иска да разкажа и забавната история с Хипобат — стария сенатор, който дойде една сутрин на аудиенция при Теодора да потърси от нея справедливост срещу съпруга на Хрисомало, един от придворните на императрицата, от когото имал да взема пари. Същият този Хипобат бе доведен навремето от свой приятел — не някой друг, а самия демарх на сините — да прекара една приятна вечер в нашето заведение. Всички очакваха да си избере някое от момичетата, докато демархът избере друго, и да се оттеглят по двойки, но по една или друга причина на него не му се искаше да се усамотява в женска компания. Тогава, вместо да си каже открито като всеки честен човек, че е християнин или импотентен, или предпочита другия пол, или каквото там го тревожи, той започна да намира недостатъци на предлаганите му физически прелести. Индаро била много висока и плещеста. Теодора пък много мършава и с голяма уста, а моята господарка имала червена коса, каквато не можел да понася, и лице „като мотика“. Забравих вече какво не й беше наред на Хрисомало — може би орловият нос. Тъй като Хипобат беше противен дърт сатир, всички почувствуваха облекчение, че няма да им се налага да го забавляват. Независимо от това той нямаше абсолютно никакво право да критикува момичетата по този начин и забележките му възбудиха голямо негодувание. Жалко само, че го беше довел демархът, защото момичетата трябваше да запазят на всяка цена добрите си отношения с него. Иначе непременно щяха да го накажат по един от тъй добре познатите им унизителни начини.
Теодора бе известена предварително, че Хипобат ще дойде да си иска парите, и се бе приготвила най-грижливо за неговото посрещане. Той влезе със съкрушен израз на лицето, просна се на земята най-унизително, взе да целува обувките й и се направи, че плаче. Според мен така и не бе разбрал, че императрица Теодора е същата онази Теодора от публичния дом, на която бе нанесъл такова оскърбление. Тя го запита любезно какво го води при нея и той се разскимтя непристойно като някой просяк:
— О, пресветла господарке, тежко е за един патриций да бъде без пукната пара. Моите кредитори ме следват като кучета по петите, хлопат непрекъснато на вратата ми, вкъщи едва ли ще се намери къшей хляб. Умолявам те, всемилостива и великодушна императрице, да накараш твоя слуга да ми върне парите, които ми дължи.
Теодора започна:
— О, превъзходни и сиятелни Хипобате…
А скрити зад завесите, два хора от евнуси подхванаха тиха и тайнствена песен:
Първи хор: Превъзходни Хипобате, плешиво е твоето теме!
Втори хор: Превъзходни Хипобате, как лош е твоят дъх!
Всички: Голям корем имаш, превъзходни Хипобате — плешиво теме, лош дъх и голям корем!
Теодора се обърна към моята господарка:
— Мила ми Антонина, чу ли някакъв странен шум?
— Не, пресветла господарке.
— А ти, Хрисомало?
— Абсолютно нищо, твое величество.
— Сигурно ушите ми бучат. Продължавай, Хипобате!
Хипобат не посмя да покаже, че е чул хора, и поднови припряно молбите си:
— Ако патриций като мен се окаже без пари не по своя вина, той се срамува да признае пред своите кредитори в какво нелепо положение се намира. Отначало те няма да му повярват, а когато най-после разберат, че е стигнал до просешка тояга, ще бъде не само разорен, но и обществено порицан. А общественото порицание, както знаеш, твоя пресветлост…
Теодора започна отново:
— О, превъзходни и сиятелни Хипобате…
Отново запяха и двата скрити хора, този път малко по-високо:
Първи хор: Превъзходни Хипобате, ти имаш гърбица!
Втори хор: Превъзходни Хипобате, ти имаш херния!
Всички: Хемороиди имаш, превъзходни Хипобате — херния, гърбица и хемороиди!
— Хрисомало, и този път ли нищо не чу?
— Не, пресветла господарке!
— А ти, Антонина?
— Ни звук, твое величество.
— Бих се заклела, че чувам някакъв шум. Ала продължавай, Хипобате!
И той трябваше отново да се прави, че не е чул нищо. Всеки път, щом подновеше прошението си, хорът го прекъсваше и всеки път стиховете ставаха все по-непристойни. Накрая бе принуден да се откаже и да се оттегли напълно объркан и разстроен, но без да пропусне да засвидетелствува коленопреклонно почитта си.
В резултат на всичко това неговите кредитори, които го бяха подтикнали да се обърне към Теодора, станаха по-настоятелни от всякога и той се принуди да потърси помощ от стария си приятел, демарха на сините, който изпратил група от своите хора да охранява дома на Хипобат. Стигнало се до размирици, при които двама от кредиторите, привърженици на зелените, били убити, а няколко сини — ранени. Вестта за безредиците стигна до двореца и Йоан Кападокиеца, разбрал, че Хипобат е загубил благоразположението на Теодора, но без да знае, че някои от замесените са изпратени от военното командуване на сините, реши, че ще угоди на Юстиниан, ако се намеси в името на обществения ред. Той изпрати един голям отряд от дворцовата стража на сцената на насилието и войниците арестували сини и зелени наред, по няколко души от всяка партия. Свиканият по спешност трибунал осъдил четирима от тях на обезглавяване заради незаконно притежание на оръжие и трима — на обесване поради участието им в заговор за убийство. Присъдите трябвало да бъдат изпълнени незабавно.