За вандалите Римска Африка също била обетована земя и приличала на стародавния Ханаан със своите лозя, ниви, смокини и укрепени градове. Но когато множеството наближавало вече Картаген, преселниците били уведомени най-спокойно от Бонифаций, че той бил сбъркал: императорът или по-скоро императрицата регентка възстановила своето доверие в него и сега вече нямал нужда от помощта на вандалите, затова ги молел да се върнат, ако обичат, в Андалусия, а той щял да ги обезщети за безпокойството. Те естествено се почувствували кръвно обидени и отказали да си тръгнат. От съюзници германците се превърнали във врагове и сразили Бонифаций на бойното поле, след което завзели не само една трета от земите около Картаген, но и целия диоцез Африка, заробвайки неговите жители.
Самият Картаген, който след Рим бил най-големият град в Западната империя, се задържал още няколко години. Но това станало, защото той бил снабдяван с провизии по море и имал много силни укрепления, които вандалите не можели да превземат поради недостатъчното си техническо умение, а не благодарение на някакъв героизъм от страна на неговите защитници. Жителите на Римска Африка били загубили своята войнственост поради столетния мир, плодородието на земята и изтощителните горещини. Освен това разцепление помежду им внасяла донатистката схизма. Този път по изключение става въпрос не за някакъв еретичен възглед относно природата на Сина, а за църковната дисциплина. Донатистите твърдят, че да бъдеш благословен от свещеник, който води порочен живот или е извършил някакво светотатство, като например изгаряне на свещена книга по заповед на светските власти, не е никаква благословия и че всяко тайнство, извършено от такова лице, просто няма сила. От друга страна, православното схващане е, че живата вода може да струи и през челюстите на умряло псе (точно този израз е използуван) и пак да действува душеспасително. Донатистите се обособили в отделна общност, понеже не искали да бъдат осквернени от близостта си с православните християни. Вандалите се съюзили временно с тях, очаквайки определени изгоди от това съглашение, като казвали, че и те са донатисти по своя си ариански начин.
Кралят на вандалите, хромият Гензерих, роден по някакво стечение на обстоятелствата като православен християнин, станал сега ариан и много скоро започнал да преследва всички неариани в Африка, без оглед на това дали са донатисти, православни или еретици от какъвто и да е вид, с ожесточението на един новопокръстен. В резултат целият диоцез Африка попаднал под негова власт и като предпазна мярка срещу евентуален бунт, той наредил да бъдат разрушени укрепленията на всички градове, с изключение на Хипон Регий и Картаген, в които разположил силни гарнизони. След това подсилил флотата си и започнал да присъединява към своето кралство редица острови, в това число Сардиния и Балеарските острови, и да напада бреговете на Испания, Италия и дори Гърция. Най-големият му подвиг бил разграбването на Рим, откъдето след двуседмичен престой отнесъл огромна плячка, включително златните съкровища на Соломоновия храм, пренесени от Тит в Рим няколко столетия преди това, и половината от покрива на храма на Юпитер Капитолийски, направен от фин позлатен бронз. Както вече споменах, именно грабителските походи на Гензерих принудили дядото на Велизарий по майчина линия да напусне Рим и да се пресели в Константинопол.