Императорът на Запада — защото източните императори в Константинопол все още имали хомолози в Рим по онова време — не бил в състояние да се справи с тези многобройни набези, затова наказателна експедиция срещу Картаген била изпратена от Константинопол. В нея участвували сто хиляди души, носени от най-могъщата флота, плавала някога по Средиземно море, за които не би трябвало да бъде трудно да надвият вандалите. Гензерих си дал вид, че се отнася с най-голямо страхопочитание към техния главнокомандуващ, и успял да получи от него петдневна отсрочка, през която да „подготви града за предаване“, както се изразил, а всъщност събрал тайно войската си и на четвъртата нощ пуснал срещу имперската флота запалителни кораби, последвани от галери с въоръжени войници. Притиснати между огнените езици и свирепите вандали, изненаданите ромеи били напълно разбити. Само пет-шест тежко повредени кораба и неколкостотин войници успели да се доберат до Константинопол. Тази катастрофа станала две поколения преди царуването на Юстиниан.
Оттогава на престола на Гензерих се сменили няколко наследници по установения от него ред кралската власт да преминава изцяло в ръцете на най-възрастния жив родственик на монарха. По този начин се избягвало разпокъсването на кралството, водещо до отслабване на централната власт, избягвали се и затрудненията, съпътствуващи регентския институт почти винаги, когато престолът бъде наследен от дете. По силата на това правило най-големият син на краля не наследява титлата след смъртта на баща си, ако чичо му или чичото на баща му е жив. Гензерих не е обърнал, изглежда, достатъчно внимание на обстоятелството, че този закон за правото на наследство може да облагодетелствува принцове, забележителни повече с дълголетието си, отколкото с бистротата на своя ум.
Когато Юстиниан стана император, крал на вандалите беше Хилдерих. Той бе подписал отбранителен договор с краля на готите в Италия. (По това време в цялата западна част на империята — макар и подвластна на книга на източния император в Константинопол, тъй като в Рим нямаше вече император — се разпореждаха различни съюзни германски племена, изпълняващи ролята на тамошен гарнизон. Те си бяха избрали най-плодородните земи и бяха всички до един ариански еретици.) Хилдерих поддържаше добри отношения и с източния император, на когото продължаваше да изпраща ежегодния данък, уговорен от Гензерих в мирния договор, узаконяващ неговите завоевания. Той беше стар, негоден вече да ръководи държавните дела и по характер подозрителен почти колкото самия Юстиниан. Вдовицата на неговия предшественик, сестра на прославения готски крал Теодорих, бе още жива. Тя бе донесла като зестра стража от шест хиляди готски конници и суверенитета над Лилибей — нос в Сицилия, отдалечен само на сто мили от картагенския бряг. Някой подшушнал на Хилдерих, че бившата кралица крои неговото убийство с цел да заграби Картаген за готите. Той я хвърли в тъмница, където по-късно бе удушена, и изби шестте хиляди готи. Това беше голямо оскърбление за Теодорих; той скъса съюза си с вандалите, но не се решаваше да прати войска срещу тях.
Юстиниан бе личен приятел на Хилдерих и те често си разменяха писма и подаръци. Хилдерих се сприятелил с Юстиниан в Рим по времето, когато бил незначителен заложник в двора на Теодорих, а Юстиниан също ценеше Хилдерих заради неговата снизходителност към православните християни, преследвани жестоко от предишните вандалски крале. Когато в Константинопол стигна новината, че Хилдерих е бил свален и хвърлен в затвора от своя племенник Гелимер, Юстиниан се почувствува оскърбен и сметна, че Гелимер трябва да получи добър урок — нали самият той се бе намирал някога в почти същото положение като Гелимер, когато чичо му Юстин грохна и през последните две години от живота си беше император само по име. Императорът считаше, че е постъпил правилно, като се бе задоволил с регентската титла, вместо да посяга направо към трона, и че това му дава особено право да изрази своя протест пред Гелимер. Писмото беше издържано в мек тон, както изисква дипломатическата преписка, и в него се казваше, че ако старецът бъде освободен и получи обратно своето кралско достойнство, бог ще се покаже благосклонен към Гелимер, а Юстиниан ще бъде негов приятел.