Повод за арестуването на Хилдерих бе станало клеветническото обвинение, че бил приел тайно православната вяра и се готвел да предаде трона си на Юстиниан, затова единственият отговор, с които Гелимер удостоил писмото, донесено от специалните пратеници, бил един неприличен звук с уста. Хилдерих бе хвърлен в още по-мрачна и по-лоша килия.
Юстиниан написа второ писмо, този път по-сурово, в което изтъкваше, че Гелимер е заграбил кралската власт по насилствен начин и затова трябва да очаква божието възмездие, отредено на всеки узурпатор. Той настояваше Хилдерих да бъде поне изпратен в Константинопол, за да прекара последните си дни спокойно, макар и в изгнание, и заплаши, че ще обяви война на вандалите, ако това не бъде сторено.
Гелимер отговори, че Юстиниан нямал никакво право да се намесва във вътрешните работи на Африканското кралство, че Хилдерих бил отстранен като предател, и то с одобрението на целия кралски съвет на вандалите в Картаген, и че преди да обяви война, Юстиниан трябвало да си припомни какво било станало с последната флота, изпратена в Картаген от Източната империя.
Юстиниан нямаше да даде на цар Хосроу такива благоприятни условия при сключването на договор между тях, ако не мислеше още тогава за евентуално изтегляне на част от войските си от персийската граница с цел да бъдат изпратени срещу вандалите. Но когато споменал за плановете си пред своите старши министри, те единодушно го посъветвали да се откаже от тях, тъй като криели много неизвестност и опасности. Това тяхно мнение, изразено от Йоан Кападокиеца в качеството му на началник на дворцовата стража и главен интендант на армията, бе всъщност съвсем правилно. Картаген се намираше на не по-малко от сто и четирийсет дни път по суша от Константинопол, а прехвърлянето на достатъчно силна армия по море би наложило да се конфискуват огромен брой кораби, което би нарушило значително търговските връзки на империята. Достатъчно трудности имаше с набирането на войници за защитата на северните и източните граници и нямаше защо те да бъдат хвърляни в ненужни сражения на другия край на света. Дори да успеехме да победим вандалите, би било неразумно от стратегическа гледна точка да окупираме Северна Африка, ако не владеем също така Сицилия и Италия, а на такова нещо Юстиниан не можеше да се надява. Освен това разходите за подобна експедиция биха възлезли на милиони. На всичко отгоре, Йоан Кападокиеца се страхуваше, макар и да не бе казал това, че в усилията си да намери необходимите средства Юстиниан може да прегледа внимателно счетоводните книги в канцеларията на главния интендант при Официя на войната и да се натъкне на доказателства за злоупотреби от голям мащаб.
Така или иначе, неговите доводи убедиха Юстиниан да се откаже от своите планове. Всички въздъхнаха с облекчение, особено чиновниците от хазната, върху които иначе би легнало бремето за събиране на необходимите суми чрез налагане на нови данъци. Военачалниците също си отдъхнаха — всеки от тях се боеше, че досегашните му заслуги биха могли да го изтъкнат пред императора като възможен предводител на похода срещу вандалите.
Но точно тогава от Египет пристигна някакъв епископ, който поиска незабавна аудиенция в двореца, понеже бил имал знаменателно съновидение. Юстиниан го прие с присъщата си любезност и епископът разказа, че му се присънил сам господ бог, който му заповядал да отиде и да смъмри императора за неговата нерешителност:
„Защото, стига той да се реши на тази война и да защити честта на моя Син, комуто тези ариански еретици най-светотатствено отричат единосъщието с мен, аз ще предвождам войските му в боя и ще го направя господар на цяла Африка.“
Това послание произлизаше по всяка вероятност не толкова от божеството, колкото от група православни африкански духовници и приятели на Хилдерих, избягали от Картаген след възшествието на Гелимер. Юстиниан обаче го прие с пълно доверие и увери епископа, че ще се подчини незабавно на божията воля. Ето при какви обстоятелства той повика Велизарий, чиято преданост и неустрашимост бяха така недвусмислено доказани при потушаването на въстанието Ника. Императорът се обърна към него в присъствието на Теодора с думите:
— Честити патриций, на теб ние поверяваме превземането на Картаген!
Велизарий, който беше предупреден от моята господарка за истинските намерения на Юстиниан, отвърна:
— Само мен ли имаш предвид, твое сиятелство, или цяла дузина пълководци с власт, равна на моята? Защото, ако е първото, аз ти поднасям своята верноподаническа признателност, но ако е второто — само верноподаническото си покорство.