Най-сетне, с настъпването на пролетното равноденствие, потеглихме. Юстиниан и Теодора устроиха внушително изпращане на Велизарий и господарката, а патриархът на Константинопол им даде своята благословия. Качихме се на борда в императорското пристанище недалеч от двореца, където Мраморно море преминава в Босфора. Тук има широки стъпала от бял мрамор, позлатени императорски ладии, декоративни дървета от Изтока, един изящен параклис, където се пазят истинските пелени на Иисус и негов портрет от зрялата му възраст, приписван на евангелист Лука.
Над пристана се издига скулптурна група на бик и лъв в смъртна схватка. Гледахме я със суеверен интерес, защото бикът е символ на ромейските войски, а лъвът — на Северна Африка. Господарката Антонина каза със саркастична усмивка на градския префект, който бе застанал наблизо:
„Обзалагам се на пет хиляди срещу две, че бикът ще спечели борбата. Лъвът е хилав, а бикът, макар и дребен, е от бойка порода.“
За да ни носи щастие, Юстиниан качи на нашия флагмански кораб млад тракиец, току-що приел православната вяра. Преди това се числял към една изчезваща секта, евномианите, които отричат, че Синът може да бъде бог и вечен, тъй като се бил родил, а вечността на родения от жена е абсурдна идея. Онова, което е родено, не би могло по никой начин да бъде единосъщно с нероденото, и обратно. Нероденото си остава завинаги неродено, а роденото не може да отрече акта на зачеването. Ето защо… Както и да е, този младеж бе спасен от еретическата заблуда и стана кръщелник на Велизарий и господарката Антонина, приемайки новото име Теодосий.
Той бе най-красивият мъж, когото съм виждал. Не беше толкова висок и с така великолепно развити мускули като Велизарий, но имаше силно и грациозно тяло и извънредно изразително лице. (Единственият недостатък, който успях да открия у него, беше възслабият му врат с голяма вдлъбнатина при тила.) Но независимо от всичко това Теодосий бе единственият мъж, с когото господарката можеше да си разменя тъй скъпите на сърцето й весели безсмислици. Велизарий притежаваше духовитост, красноречие, нежна привързаност и всички други мъжки качества, които будят възхищение, и нито една жена не е била по-щастлива при избора си на съпруг от моята господарка. Той беше като слънцето, което кръжи в небето и огрява всяка твар и всеки дом, но и той подобно на слънцето не описваше пълен кръг — не можеше да огрее и от север. Тази неспособност се обуславяше от неговата всеотдайност: северната четвъртинка от орбитата му се заемаше от вяра и неведение. А Теодосий грееше, така да се каже, от север с една смееща се светлина, чиято същност ми е много трудно да обясня. Мога само да кажа, че онова, което липсваше у Велизарий, господарката, изглежда, намираше у Теодосий. То не беше много в сравнение с изобилието от добродетели на Велизарий, но имаше изключителна цена в очите на господарката — може би тъкмо поради своята незначителност.
Струва ми се почти невъзможно един мъж да обича две жени едновременно, без дълбоко в себе си да си казва: „На тази държа повече!“ Една жена обаче може спокойно да се окаже в такова — както твърде скоро разбра моята господарка — най-щастливо и в същото време най-нещастно положение. Тя може да намери и за двамата място в сърцето си, но във взаимоотношенията си с нея никой от тях не иска да знае за любовта и към другия. По-достойният от двамата (а господарката по всяко време би признала, че това е Велизарий) е склонен да се отнася не много любезно към нея поради неспособността си да разбере греенето от север и поради желанието си да опише пълна орбита на любов около жена си. Другият пък е до такава степен лишен от чувство на ревност и на дълбока привързаност, че гледа на любовта й към друг мъж не по-сериозно, отколкото на любовта и към самия него. Ведрият му хумор прави всяко силно чувство да изглежда абсурдно.
Тъкмо безметежното лекомислие на Теодосий контрастиращо така ярко с дълбоко моралната сериозност на Велизарий, подтикна господарката Антонина постоянно да ги съпоставя в мислите си. Имаше два повода — случката с пияните масагетски хуни в Абидос и историята с делвите питейна вода недалеч от Сицилия. И двете трябва да бъдат разказани подробно.