— Кръстнице Антонина, ако никой друг не желае пръв да опетни никому ненужната си чест, като отпие от твоята чудесна вода, аз с удоволствие съм готов да се пожертвувам. Ето чашата ми. Може ли да си сипя? Не бих дръзнал да обвиня кръстника си в нелоялност към неговия император за това, че се излага на опасността да се зарази от дизентерия, когато успехът на експедицията зависи до такава голяма стенен от доброто му здраве. Но позволете ми поне да напомня на присъствуващите, че петте мъдри девици от евангелската притча нямаше да заслужат похвалата, ако, след като узнали, че петте неразумни девици забравили да напълнят своите светилници, те бяха изсипали и своето собствено масло, лишавайки се по този начин от възможността да дочакат среднощния младоженец.
Сред мъртва тишина той напълни чашата си и пи, отметнал глава назад, а после я напълни отново и я поднесе на Велизарий. Велизарий я задържа за момент в ръка, колебаейки се, но най-после каза:
— Теодосий, имаш право — дългът стои по-високо от честта.
Той отпи и подаде чашата на Йоан Арменеца и на Айган, които също отпиха. Така се създаде още една връзка между Теодосий и господарката, чиято чест бе защитил, макар и с риск да загуби своята.
Хвърлихме котва в един пуст залив недалеч от вулкана Етна. Там имаше вода и паша за конете, а сухарите от Метона щяха да ни стигнат за още няколко седмици. Но Велизарий се нуждаеше от нови провизии, и преди всичко от вино, масло и зеленчуци. Той изпрати секретаря си Прокопий Кесарийски с една бърза галера да закупи тези продукти в столицата Сиракуза и да се присъедини към нас в пристанището на Катана, което беше по-защитено. Велизарий знаеше, че неотдавна бе сключено споразумение между Юстиниан и готската регентка на Италия, кралица Амаласунта (дъщеря на Теодорих; нейният невръстен син Аталарих бе сега крал), по силата на което тя се задължаваше да предостави пазар в Сицилия за неговите войски, ако се случи те да минат някога оттам. Амаласунта бе подписала с готовност това споразумение, понеже политическото й положение беше доста деликатно, а приятелството на Юстиниан имаше голяма тежест.
Ето защо управителят на Сиракуза ни изпрати няколко кораба, натоварени с исканите провизии, както и няколко гемии с коне, които да заместят умрелите по пътя. Сравнително малките ни загуби на коне се дължаха на измисления от Велизарий остроумен начин за упражняването им на борда — по негово нареждане ги завързваха под предните крака и ги издигаха във въздуха, докато застанат изправени на задните си крака. В това положение те махаха с копита и се дърпаха яростно, опитвайки се да заемат нормалната си стойка, при което се изпотяваха обилно и изхвърляха всички отрови. От Сиракуза Прокопий донесе изключително добри новини. Един негов приятел от детинство, търговец от Палестинска Кесария, бил току-що получил по море стока от Картаген и неговият представител казвал, че вандалите не само не подозират нищо за приближаващата се експедиция, но и съвсем неотдавна изпратили най-добрите си войници, предвождани от брата на крал Гелимер, Зазо, да потушат един бунт в завладяната от тях Сардиния. Освен това местните жители на Триполи, крайбрежната област между Картаген и Египет, вдигнали успешно въстание срещу вандалите и срещу тях била изпратена морска част.
Велизарий реши, че не трябва да се губи повече време. Отплувахме от Катана, минахме покрай малките острови Гавлос и Мелита — именно на Мелита претърпял някога корабокрушение апостол Павел. Тогава се появи силен източен вятър и на другата сутрин вече се видя най-близката точка на африканския бряг — един пустинен нос, наречен Капудия, разположен на сто и петдесет мили източно от Картаген. Щом навлязохме в по-плитки води, веднага свихме платна и хвърлихме котва. Всички военачалници на флотата се събраха на флагманския кораб по заповед на Велизарий, за да се вземе решение по следния въпрос: дали да дебаркираме тук и да продължим ходом по брега под защитата на корабите, или да продължим плаването и да слезем някъде по-близо до Картаген.