След един-два дни бе сигнализирано приближаването на един вандалски военен кораб — оставихме го да влезе в пристанището необезпокояван, понеже екипажът явно не подозираше, че градът им е в наши ръце. Капитанът бе арестуван веднага след слизането си на брега и остана като гръмнат от ненадейната смяна на властта. Той носеше писмо до крал Гелимер, с което брат му Зазо го известяваше за пълната си победа в Сардиния и изказваше увереност, че забелязаната на път за Картаген императорска флота е вече унищожена, както е и заслужавала. Сега крал Гелимер бе зает с реорганизиране на своята армия в Була — град във вътрешността на страната, разположен на четири дни път в източна посока, древна столица на нумидийските царе. Той бе изпратил вече писмо до Зазо по една от своите галери на котва по-надолу край брега, в което го молеше да се върне.
Две седмици по-късно Зазо бе отново в Африка с цялата си войска — Сардиния се намира само на сто и петдесет мили в северна посока — и стисна в прегръдките си своя брат Гелимер в равнината край Була, Застанали така, ридаейки безмълвно и притиснати един до друг, те сигурно са представлявали жива статуя на братската любов, която би обезсмъртила всеки скулптор, способен да я възпроизведе. И без нито една дума, следвайки царствения пример, всеки от хората на Зазо си избрал по един от воините на Гелимер, за да го прегърне, след което настъпило всеобщо ридание и кършене на ръце. Гледката трябва да е била наистина фантастична!
Накрая обединената вандалска армия тръгна срещу Картаген. Гелимер е бил явно поразен от откритието, че външната стена е защитена от новоизкопан ограден ров и повечето от разрушенията й са поправени. Неприятелят не се осмели да нападне най-външната от трите стени, върху която бяха заели позиция най-добрите стрелци от пехотата, и се задоволи да прекъсне дългия петдесет мили акведукт, снабдяващ с вода целия град. Но Велизарий бе взел вече необходимите предпазни мерки и бе отклонил водата от баните и декоративните басейни към дълбоките подземни резервоари за питейна вода. Вандалите спряха също снабдяването с плодове и зеленчуци от вътрешността на страната, но това не се почувствува в града, който можеше да се снабдява с провизии по море, а и от собствените си градини. Да си вандал в Африка, бе означавало да живееш, без да плащаш данъци, и да се ползуваш с феодални привилегии, затова вандалското предградие на Картаген, разположено вдясно от стария град, гледано откъм морето, се състоеше от великолепни къщи, заобиколени от паркове и грамадни овощни и зеленчукови градини. Тези имения бяха конфискувани от Велизарий за разквартируване на войската и тъй като бе плодоносна есен, не чувствувахме никаква липса на продукти. А и градските хамбари разполагаха с големи запаси.
Тогава крал Гелимер се опита тайно да разбунтува някои наши части, а именно тракийските готи, споделящи тяхната арианска вяра, и масагетските хуни, които имаха причини за недоволство — след подписването на мирния договор с Персия те не бяха пуснати да се завърнат в родните си степи от другата страна на Персийската империя, както им бе обещано, а ги натовариха на кораби за Африка. Готите посрещнаха с присмех нелоялното предложение и веднага докладваха за него, но трябваше да мине доста време, докато Велизарий, оказвайки особени почести на хуните и канейки ги на не едно пиршество, успя да спечели пълното им доверие и да ги накара да признаят, че са обмисляли сериозно предложението на вандалите, както той бе вече научил от своя помощник Айган. Те обясниха, че не желаели да бъдат задържани в Африка като гарнизонни части, за да живеят и да умрат тъй далеч от домовете си. Такива съблазнителни примамки като копринени дрехи, кристални чаши за тяхната каваса, пълни кореми и закръглени, любвеобилни жени не бяха в състояние да надделеят над мъката им по родината, по необятната, брулена от ветровете степ и по каруците на техните близки. Тогава Велизарий се закле в собствената си чест, че ще им разреши да се завърнат в отечеството си веднага след като вандалите бъдат окончателно победени, и в замяна те отново му се заклеха във вярност.