Колегията на народните трибуни се събираше в Базилика Порция, на приземния етаж, в едно широко помещение, обърнато към сградата на Сената. Залата беше почти празна, между множеството дебели и грубо издялани колони се виждаха само няколко сгъваеми стола, които представляваха, цялото обзавеждане; понеже Базилика Порция беше най-старата в града, и архитектурата й беше от най-странните. В дните, когато нямаше насрочени заседания на плебейското или народното събрание, народните събрания се събираха на това място, за да изслушват просителите, които идваха да ги занимават с жалбите, предложенията и молбите си.
Друз установи, че очаква с нетърпение тъкмо това си задължение, но още повече първата си реч, която щеше да произнесе пред Сената. От самото начало беше сигурен, че ще се сблъска със съперничеството на висшите магистрати, защото Филип все пак се беше добрал до куриатния стол — макар и след Секст Юлий Цезар, първия от фамилията на Юлиите добрал се до консулство в последните четиристотин години. Цепион пък беше избран за претор, нищо че тази година преторите бяха по изключение осем, а не шест; случваше се и друг път, когато Сенатът реши, че шестима претори няма да успеят да се справят с положението, народното събрание да избере осем. Тази година беше точно такава.
Друз имаше добрите намерения да предложи пръв на колегите си някой от законопроектите си, но за негово голямо разочарование още на първия ден от мандата им, веднага щом официалните церемонии приключиха, онова твърдоглаво магаре Миниций обяви с пискливия си гласец, че свиква плебейското събрание на концио с цел обсъждането на жизненонеобходим закон. „В миналото — крещеше Миниций пред тълпата, — децата от браковете между римски гражданин и неримлянка наследяваха гражданството на баща си. Много лесно! Не мислите ли, че така се народиха твърде много римляни — хибриди? И за да попречим на тази пукнатина в стената на римщината да разруши крепостта — философстваше той, — трябва да се прокара нов закон, лишаващ от римско гражданство всички деца от смесени бракове, дори когато римлянинът е бащата.“
И така, плебейското събрание гласува лекс Миниция де либерис, което беше твърде неприятна изненада за Друз, особено като се имаха предвид одобрителните възгласи сред тълпата. Личеше си, че огромната маса от избирателите продължава да държи на своето римско гражданство и за нищо на света не би го подарил на по-нисшестоящите. А за нисшестоящи се смятаха всички хора по света.
Разбира се, Цепион подкрепи предложената мярка, но в същото време си повтаряше, че по-добре да не я бяха измисляли; ставаше дума за новия му приятел, приет отскоро в Сената от цензора Ахенобарб Понтифекс Максимус, комуто беше клиент. Цепионовият приятел, беше изключително богат — до голяма степен за сметка на събратята си испанци — и носеше твърде импозантното име Квинт Варий Север Хибрида Сукронензис. Никой обаче не се учудваше на скромността му да се представя навсякъде единствено с първите си две имена — Квинт Варий. Прякорът му „Север“ имаше смисъл повече на „жесток“, отколкото на „строг“, „Хибрида“ недвусмислено подсказваше за неримското му потекло по майчина линия, а Сукронензис издаваше, че е бил роден и отгледан твърде далеч от Рим — в испанския град Сукрон. Изобщо Квинт Варий трудно можеше да се нарече римлянин, във всеки случай имаше много по-малко основания за това от мнозина знатни италийци. Това не му пречеше обаче да храни амбицията да стане един от най-великите римляни в историята — амбиция, за която всички средства изглеждаха добри.
Още щом се запозна с Цепион, Варий се закрепи към него. Нито за миг не се отказваше да сипе комплиментите си по адрес на приятеля си патриций, още по-малко да му върши хиляди дребни услуги. Като че ли обаче сам не знаеше на какво се дължи големият му успех пред римлянина. Просто Цепион се чувстваше спрямо него в същото положение, в което навремето беше чувствал Друз спрямо себе си.
Не всички Цепионови приятели посрещнаха особено доброжелателно Квинт Варий. Най-топъл прием испанецът откри у Луций Марций Филип, когото няколкото поредни изборни неуспеха бяха поизтощили финансово и който си търсеше богати привърженици, които могат да му пъхнат тлъстите суми под масата и след това да махнат безгрижно с ръка. Затова пък Квинт Цецилий Метел Пий, познат и като Прасчо Младши, възненавидя Варий от първия миг, в който се запознаха.