— А вие измазахте ли си къщите? — запита Ливия Друза и в същия миг притисна по-силно бедрата си до Катоновите.
— Разбира се, че не — отвърна й той, а дъхът му се ускори.
— Сега разбирам защо все ме черпиш с толкова лошо вино.
— Таце, Ливия Друза! — сряза я Катон и я обърна към себе си.
Обикновено, когато двама души решат, че са открили един у друг мечтаната любов, те стават разсеяни и невнимателни и често се издават с някоя неуместна бележка или стават жертва на случайни разкрития. И все пак Ливия Друза и Катон Салониан успяха в продължение на дълги месеци да се предпазят от всякаква недискретност и да опазят своята тайна. Ако двамата се срещаха в Рим, естествено подобна връзка не би останала дълго незабелязана. Но за тяхно щастие Тускулум се оказваше достатъчно заспало градче, за да обръща някой внимание на похожденията им.
Четири седмици след запознанството си с Катон Ливия Друза вече знаеше, че е бременна, при това, че бащата не е Цепион. Знаеше го, защото беше изпратила Цепион с обилен мензис, а две седмици след заминаването му вече бе в прегръдките на Марк Порций. Когато трябваше да дойде поредният й цикъл, нищо подобно не се случи. Освен това майка на две деца, Ливия Друза познаваше и по други признаци, че нещо се променя у нея, а то можеше да е само, че чака трето. Двамата с любовника й Катон чакаха плода на своята любов, който щеше да замести така и неродения син на Цепион.
Обзета от философски дух, Ливия Друза реши, че ще е глупаво да прикрива положението си, още повече че между ляганията й с Цепион и с Катон беше минало малко време, а това щеше да й помогне да избегне подозренията. Ами ако не беше заченала толкова бързо? По-добре да не мислеше за подобни ужасии.
Друз беше много доволен, че сестра му ще си има ново дете, или поне така твърдеше, а Сервилий Цепионида му пригласяше. Лила смяташе, че да си има малко братче може да се окаже голяма забава; единствено Сервилия не се отказваше от каменното си изражение, по-непроницаемо от всякога.
Разбира се, трябваше и Катон да научи, но дали беше нужно да знае всичко? Ливия Друза отново се прояви като дъщеря на трезвомислещия си баща и започна да пресмята всички плюсове и минуси на положението си. Ако детето се окажеше момче, щеше да е несправедливо Катон да не знае, че е от него. И все пак… И все пак… Ако момчето се появеше на бял свят след завръщането на Цепион, а по всичко личеше, че така ще се случи, — всички щяха да приемат, че тъкмо Цепион е бащата, което пък означаваше, че малкият ще се казва Квинт Сервилий Цепион и един ден ще наследи Златото на Толоза. Петнайсет хиляди таланта злато. Щеше да бъде най-богатият човек в Рим, щеше да се води потомък на една от най-славните патрициански фамилии. Много по-славна от тази на Катон Салонианите.
— Ще имам дете, Марк Порций — съобщи Ливия на Катон на другия ден, когато двамата се събраха отново в двустайната къщичка, превърнала се от известно време в нейния истински дом.
Той втренчи поглед в нея. Усещаше се, че е по-скоро разтревожен, отколкото радостен.
— От мен или от мъжа ти?
— Не знам — излъга Ливия Друза. — Наистина не знам. Съмнявам се дали ще разбера и когато го родя.
— Го родиш… Мислиш, че ще е момче?
— Сигурна съм, че ще е момче.
Катон се облегна назад на леглото, затвори очи и присви красивите си устни.
— От мен е.
— Не мога да съм сигурна — повтори Ливия.
— Което означава, че всички ще го смятат за син на мъжа ти.
— Не виждам какъв друг избор ми остава.
Катон отвори отново очи, обърна глава, за да вижда по-добре любимата си и тъжно рече:
— Знам, че друг изход няма. Не виждам как бихме могли да се оженим дори ако получиш развод. Което няма да стане, освен ако мъжът ти не се върне по-рано от очакваното. Но се съмнявам. Цялата тази работа е нарочно стъкмена от боговете, за да ни се смеят на воля.
— Нека се смеят! В крайна сметка винаги печелим ние, хората, а не те. — Ливия се надвеси над леглото, за да го целуне. — Обичам те, Марк Порций, надявам се детето да е от теб.
— Аз пък се надявам да не е.
Понякога Катон да ставаше по-въздържан заради детето в утробата на Ливия, тя неизменно го убеждаваше, че от толкова много любов на сина й няма да му стане нищо.