Когато най-сетне се завърна в дома на зет си Марк Ливий Друз в Рим, никой не беше предизвестен за пристигането му. Вследствие на което блудният син трябваше да научи, че и жена му, и децата му ги няма.
— Къде са? — попита той най-напред сестра си.
— Където ти каза да те чакат — погледна, го изненадано Сервилия Цепионида.
— Какво имаш предвид, че съм бил казал?
— Още са във вилата на Марк Ливий в Тускулум — обясни Сервилия, на която й се искаше мъжът й да се върне възможно най-бързо вкъщи.
— И по каква причина са отишли да живеят точно там?
— За да са на мир и спокойствие. — Сервилия допря ръка до пламналото си чело. — Да му се не види, май всичко обърках! Винаги съм живяла с убеждението, че ти си дал изрично съгласието си за това.
— Не съм давал съгласието си за нищо — сопна се Цепион. — Нямало ме е у дома в продължение на година и половина, връщам се тук с мисълта, че ще бъда посрещнат от семейството си, а изведнъж откривам, че го няма! Това е направо смешно! Какво са тръгнали да търсят в Тускулум?
Една от добродетелите, с които Сервилий Цепионите най-много се гордееха, беше тази, че никога не изневеряваха на жените си; през цялото това безконечно пътуване Цепион нито веднъж не бе помислил да облекчи напиращите си плътски нужди с услугите на някоя непозната. Вследствие на което, колкото повече се приближаваше до родния Рим, толкова повече се изостряше желанието му да се срещне насаме с жена си.
— На Ливия Друза й омръзна от Рим и се премести да живее в старата вила на Ливий Друзите в Тускулум. — Сервилия имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне от притеснение. — Наистина съм сигурна, че ти й беше разрешил! Пък така или иначе, нищо лошо не се е случило на Ливия Друза. Никога не съм я виждала да изглежда толкова добре. И толкова щастлива — усмихна се тя на единствения си брат. — Имаш син, Квинт Сервилий. Роди се миналия декември, точно на календите.
Това наистина можеше да се нарече добра новина, но Цепион пак си оставаше неудовлетворен, защото желанието напираше под дрехите му, а жена му продължаваше да я няма от къщи.
— Прати някого да ги доведе веднага — нареди той.
Скоро след това се завърна и Друз. Завари зет си да седи като на тръни на един от столовете в кабинета му и да размишлява мрачно за съпружеските отклонения на Ливия Друза.
— Каква е тази история с Ливия Друза? — попита направо Цепион, щом видя Друз на вратата, без дори да обръща внимание на протегнатата му ръка и отбягвайки братската целувка на домакина си. Друз вече беше предупреден от жена си за разговора й с Цепион, затова прие спокойно неуважителното поведение на гостенина си и като заобиколи писалището, безмълвен седна на стола си.
— Ливия Друза се пренесе във вилата ми в Тускулум за времето, докато теб те няма — каза накратко той. — В това няма никаква скрита умисъл, Квинт Сервилий. Просто й беше дотегнало от Рим. Ако се съди по това, че се чувства по-добре от всякога, можем да кажем, че е постъпила добре. Освен това ти е родила син.
— Сестра ми каза, че била останала с убеждението как аз самият съм дал съгласието си за това преместване в провинцията изсумтя Цепион. — Е, със сигурност такова нещо няма!
— Да, вярно е, Ливия Друза намекна, че се ползва с твоето лично разрешение — не се засегна ни най-малко от последната му реплика Друз. — И все пак това не е от кой знае колко голямо значение. Мисля, че просто идеята й е хрумнала, след като ти вече си бил заминал, а позовавайки се на теб, си е спестила куп досадни обяснения. Когато я видиш, сигурен съм, че ще оцениш правилността на действията й. В добро здраве и с приповдигнат дух, тя е станала истинска радост за окото. Личи си, че животът на село й се отразява добре.