В края на годината Друз стана по-рано от обикновено и издебна иконома си, преди да е наредил да бъдат пуснати клиентите на господаря му от улицата.
— Само за минутка — посочи Друз на Кратип вратата на таблиния. — Искам да поговорим.
Грижливо затвори вратата след себе си в знак, че не бива никой да го безпокои, но така или иначе не знаеше откъде да започне. Кръстосваше из стаята си, а Кратип стоеше като закован на едно място и гледаше в краката си. Най-накрая господарят му спря да се движи и го изгледа изпитателно.
— Кратип, моля те да ми обясниш какво става в тази къща. — Друз протегна ръка напред във въпросителен жест. — Обидил ли съм ви с нещо? Защо цялата прислуга дава вид, че смята да се самоубива? Нима в отношенията си към вас съм пропуснал нещо толкова важно, че да ми се сърдите толкова дълго? Ако съм ви засегнал с нещо, най-добре кажи какво е то. Не бих искал, пък макар и един-единствен от моите роби да се чувства нещастен по моя вина или по вина на когото и да било от семейството ми. А най-малко от всичко искам да те гледам теб нещастен. Ако не беше ти, този покрив може би нямаше още да стои над главата ми.
За негов ужас обаче Кратип избухна в сълзи; Друз застина, напълно неспособен да реагира на подобна неочаквана постъпка, най-сетне инстинктът му подсказа да седне на кушетката, да придърпа иконома до себе си, да го прегърне и да му подаде носната си кърпа. Колкото по-мил обаче ставаше Друз, толкова по-силно ридаеше Кратип. Накрая, за да не вземе да се разплаче и той самият, Друз стана, отиде да налее вино, накара Кратип да отпие от чашата и отново го прегърна, нареждайки му утешителни слова. След някоя и друга минута икономът започна да се овладява и сълзите спряха.
— О, Марк Ливий, не можеш да си представиш каква тежест е всичко това за нас?
— Кое по-точно, Кратип?
— Тези побоища!
— Побоища?
— И как тя заглушава виковете си, да не би някой да я чуе! — отново заплака Кратип.
— Имаш предвид сестра ми ли? — попита Друз.
— Да.
Усети как сърцето му ускорява своя ход. Лицето му почервеня от придошлата кръв, ръцете му се разтрепериха от възбуда.
— Кажи ми всичко! В името на боговете — закрилници на тази къща, заповядвам ти да ми разкажеш всичко от край до край!
— Квинт Сервилий. Най-накрая ще я убие.
Друз дори не се опитваше вече да крие как се е разтресъл от главата до петите. Трябваше му дълбоко да си поеме дъх, преди да попита:
— Искаш да кажеш, че мъжът на сестра ми я бие?
— Точно така, домине! — опитваше се икономът да се овладее. — Знам, че не ми е работа да обсъждам постъпките на господарите си и се кълна, че за нищо на света не бих го сторил! Но ти ме попита толкова мило, прояви такава загриженост, че аз… аз…
— Успокой се, Кратип, не се гневя на теб — рече му с равен глас Друз. — Уверявам те, че дори съм ти изключително благодарен за току-що споделеното. — Той скочи на крака и помогна на роба си да се изправи. — Сега ще отидеш при вратаря и ще му заръчаш да се извини на клиентите ми от мое име. Днес няма да приемам никого, имам си друга работа. След това ще помолиш жена ми да отиде при децата и да стои там и ще намериш работа на цялата прислуга в избата или на долния етаж. Всички в къщата да се хванат за нещо полезно, ти също. Но преди да се оттеглиш, ако обичаш, обади на Квинт Сервилий и на сестра ми, че искам да говоря с тях.
Няколкото минути, които му останаха да се съвземе, Друз използва да размисли отново над чутото, да успокои треперещите си от гняв ръце и в крайна сметка да си каже, че навярно Кратип е преувеличил и че това, което слугите си мислят, не отговаря напълно на истината.
Но му беше достатъчно само да огледа по-отблизо Ливия Друза, за да се увери, че икономът му нищо не си е измислил. Тя влезе първа в кабинета му и както беше застанала още на вратата, брат й можа да прочете в очите й цялата болка и страх, дълбокото отчаяние, които я бяха обладали. Друз изпита смътното чувство, че сестра му вече е усетила първите повеи на смъртта върху себе си. Веднага след нея се появи и Цепион, видимо спокоен, любопитен какво ли ще му каже шуреят му.
Друз ги чакаше изправен пред писалището си, затова дори не ги покани да седнат. Изгледа с цялата злоба, на която беше способен, зет си и просъска:
— До слуха ми достигна, Квинт Сервилий, че си малтретирал физически сестра ми.
Ливия Друза го зяпна в удивление, докато Цепион си придаде важен вид и презрително отвърна: