— Това, как постъпвам със собствената си жена, Марк Ливий, си е единствено моя работа.
— Не съм съгласен — опитваше се да говори спокойно Друз. — Жена ти е моя сестра, принадлежи на знатна и могъща фамилия. Преди да се омъжи за теб, никой в тази къща дори не си е помислял да я бие. Няма да позволя и занапред някой да го стори.
— Тя е моя жена. Което означава, че зависи единствено от мен, Марк Ливий, не от теб! Ще се отнасям с нея тъй, както намеря за добре.
— Двамата с Ливия Друза сте свързани с брак — изрече с каменно изражение Друз, — но между мен и нея съществуват по-силни връзки, връзките на кръвта. Кръвта вода не става и аз никога няма да ти позволя да биеш сестра ми!
— Ти самият каза, че не искаш да знаеш за начините, по които смятам да я науча на дисциплина! И беше прав. Това не ти влиза ни най-малко в работата.
— Когато един мъж започне да бие жена си, това влиза в работата на всички околни. Защото от подобно издевателство по-долно деяние няма. — Друз се обърна към сестра си. — Ако обичаш, Ливия Друза, свали дрехите си. Искам да видя какво ти е направил този злосторник.
— В никакъв случай, жено! — заповяда Цепион, възмутен от подобна мисъл. — Да се покажеш гола пред чужд мъж? Забранявам ти!
— Съблечи се, Ливия Друза — повтори брат й.
Ливия Друза нито помръдна, нито каза нещо.
— Скъпа, трябва да го сториш — подкани я любезно Друз и се приближи до нея. — Трябва да видя.
Прегърна сестра си с една ръка, но при самия допир тя извика от болка и се отдръпна настрани. Като се стараеше да не я докосва, Друз внимателно развърза презрамките на робата й и дрехата започна бавно да се смъква по тялото й.
Сред сенаторското съсловие открай време бяха свикнали да гледат на биенето на жените като на най-позорно деяние. И макар да го знаеше много добре, Цепион не посмя да спре Друз в разсъбличането на жена му. Робата се смъкна под гърдите на Ливия Друза, които, вместо да радват мъжкия поглед със закръглените си форми, го ужасяваха с огромните, незараснали белези, оцветили се с времето в синкавомораво и бледожълто. В следващия миг Друз развърза и колана. И горната, и долната дреха паднаха на земята и сестра му остана гола. Последния път мъжът й я беше налагал по бедрата, та затова те сега бяха покрити с кървави резки. Също тъй грижливо, както я беше разсъблякъл, Друз помогна на сестра си да се облече отново, хвана треперещите й от напрежение пръсти и я подкани да върже отново колана си. Обърна се отново към Цепион.
— Веднага да напуснеш дома ми — заповяда му той, без да променя леденото си изражение.
— Жена ми е моя собственост — напомни му Цепион. — Като неин съпруг съм упълномощен да се отнасям с нея, както сметна за необходимо. Ако пожелая, мога дори да я убия.
— Жена ти е преди всичко моя сестра, а аз няма да позволя някой да издевателства върху един Ливий Друз, също както сам никога не бих издевателствал над животните във фермата си. Махай се от къщата ми!
— Ако ще се махам, ще се махаме двамата с нея — упорстваше Цепион.
— Тя ще остане при мен. А сега си върви, биячо на жени!
Изведнъж зад гърбовете им се разнесе нечий пронизителен писък.
— Тя го заслужава! Тя го заслужава! — Отнякъде се бе появила малката Сервилия, която сега се завтече към баща си и предано го погледна. — Не я бий, татко! Убий я!
— Я се връщай в детската стая — рече отегчено Друз.
Но племенницата му се хвана за ръката на Цепион и както бе застанала разкрачена, предизвикателно го стрелна с искрящите си очички.
— Тя заслужава да умре! — крещеше детето. — Аз знам защо й харесваше в Тускулум! Аз знам какво правеше всъщност в Тускулум! Аз знам и защо детето й се роди червенокосо!
Изведнъж баща й се отскубна като опарен от ръката й. В погледа му заблестя неочаквано просветление.
— Какво искаш да кажеш, Сервилия? — раздруса я той грубо за рамото. — Хайде, момиче, говори каквото знаеш!
— Тя си имаше любовник, аз много добре знам какво значи любовник! — оголи заканително зъбки Сервилия. — Майка ми си имаше любовник. Червенокос! Срещаха се всяка сутрин в една къща в имението му. Знам, защото съм я следила. Виждала съм ги какви ги вършат на леглото му! И знам, че мъжът се казва Марк Порций Катон Салониан и че прадядо му е бил роб! Това го научих от леля Сервилия! — Малката отново се обърна към Цепион. С колкото злоба и омраза гледаше допреди малко майка си Ливия, с толкова обич и преданост сега се опитваше да погълне всеки жест на любимия си баща. — Татко, ако не искаш да я убиеш, защо не я оставиш тук! Тя не те заслужава! Изобщо не си струва! В крайна сметка коя е тя? Някаква си плебейка, докато ние с теб сме истински патриции! Ако сега я изоставиш, обещавам ти, че аз ще се грижа за теб!