Друз и Цепион се бяха вкаменили от удивление, докато неочаквано Ливия Друза си възвърна разсъдъка. Набързо завърза колана на дрехата си и се наведе към дъщеря си.
— Малка моя, нещата изобщо не са такива, каквито си мислиш — рече тя нежно и понечи да погали дъщеря си по бузата.
Но Сервилия я удари с все сила през пръстите и се долепи още по-плътно до баща си.
— Знам много добре, че са точно така, както си ги мисля! И няма защо ти да ми обясняваш! Ти сложи петно върху нашето име… върху името на баща ми! И заслужаваш да умреш! А момчето не е от баща ми!
— Малкият Квинт е от баща ти — отрече Ливия Друза. — Той е твой брат.
— Не, той е син на червенокосия и е жалък роб по произход! — Сервилия се хвана за туниката на Цепион. — Татко, моля те, отведи ме оттук!
Вместо отговор обаче Цепион я сграбчи за врата и я блъсна толкова грубо, че тя падна на пода.
— Какъв глупак съм бил — промърмори той. — Момичето е право, заслужаваш да умреш. Жалко, че не използвах колана си по-често.
В следващия миг той напусна стаята, стиснал заканително юмруци, а детето му, обляно в сълзи, се втурна подире му и напразно го молеше да го изчака.
Друз остана насаме със сестра си.
Усещаше, че краката му не го държат; едва стигна до стола си и уморено се отпусна. Ливия Друза! Кръв от неговата кръв, плът от неговата плът! Единствената му сестра! Уличена в изневяра! И все пак, именно след този потресаващ разговор той си даваше сметка колко много значи Ливия за него. И какъв непоносим живот е трябвало тя да води толкова дълги години единствено заради него самия.
— Всичко е по моя вина — заключи най-накрая той и устните му нервно затрепериха.
Сестра му седна на кушетката встрани от писалището.
— Нищо подобно, виновна съм си само аз.
— Истина ли е? Имаш ли си любовник?
— Имах си, Марк Ливий. Пръв и единствен. Откакто съм се върнала от Тускулум, нито съм го виждала, нито съм получавала вест от него.
— Но не той е бил причината Цепион да те бие.
— Не.
— Защо тогава?
— Откакто се запознах с Марк Порций, не можех повече да се правя на любяща съпруга — обясни Ливия Друза. — Безразличието, с което се отнасях към Цепион, го подлудяваше, затова започна да ме бие. А по-късно откри, че това просто му доставя удоволствие.
За миг на Друз му призля и той се уплаши, да не би да повърне от погнуса. Но сетне вдигна безпомощно ръце.
— Богове, в какъв свят живеем ние! — възкликна той. — Много зло ти причиних, Ливия Друза.
Сестра му се премести от кушетката на стола за клиентите.
— Ти винаги си действал според разбиранията си, Марк Ливий — успокои го тя. — Трябва да ми вярваш, Марк Ливий, вече от години не ти се сърдя за нищо. Толкова добрини си сторил за мен, че не можех да не те обикна — теб и Сервилия Цепионида.
— Жена ми! — сети се най-после Друз. — Като си представя как всичко това може да й се отрази.
— Трябва да се постараем да научи възможно най-малко — съгласи се Ливия. — Тъкмо е забременяла, не можем да си позволим да я тревожим излишно.
Друз вече беше скочил на крака.
— Ти стой тук — заръча той на сестра си и хукна към вратата. — Искам да се уверя дали брат й вече не е отишъл да й разкаже всичко. Пийни си вино, аз ще се върна веднага.
Но Цепион дори не бе помислил за сестра си. Щом напусна кабинета на Друз, първата му работа бе да се прибере в покоите си, без да обръща внимание на дъщеря си, която плачеше и напразно се опитваше да се улови за дрехата му. Най-накрая се видя принуден да я удари и да я заключи в спалнята си. Там я намери Друз малко по-късно, обляна в сълзи.
Робите бяха извикани обратно на етажа, Друз вдигна племенницата си от земята и я изведе на двора, където чакаше на почтително разстояние една от бавачките.
— Хайде, Сервилия, стига си плакала. Дай на Стратоника да ти избърше лицето и бягай да закусваш.
— Искам татко!
— Татко ти, дете, вече не е в къщата ми, но не се отчайвай. Сигурен съм, че щом си уреди нещата, първата му работа ще е да те вземе при себе си.