Марк Ливий Друз се върна обратно в кабинета си, потърси подходящо по размери парче от най-скъпия си пергамент (искаше му се това, което щеше да напише на зет си, да се запази за бъдните поколения) и седна да измисли отговор на Цепион.
„Ти можеш да се отричаш, колкото си искаш от трите си деца, Квинт Сервилий, но аз пък ще се закълна пред цялото общество, че и трите са заченати именно от теб; надявам се обаче да не стигаме чак дотам, защото това ще означава съдебен процес. От месец април през третия консулски мандат на Гай Марий допреди двайсети и три месеца, когато замина за чужбина, ти, Квинт Сервилий, живя под моя покрив и се храни за моя сметка. По време на отсъствието ти пак аз хранех, обличах и давах подслон на жената и децата ти. Искам от теб да намериш нужните улики и доказателства, че сестра ми ти е изневерявала, когато и да е, през годините, в които двамата с нея живеехте под моя покрив. Ако си направиш труда да прегледаш акта за раждане на сина си, ще се увериш, че и той е бил заченат по времето, когато ти живееше в дома ми.
Ето защо бих те посъветвал навреме да се откажеш от намеренията си да лишиш от наследство трите си деца. Ако ти обаче продължиш да упорстваш в безотговорното си отношение към тях, то да знаеш, че ще те подведа под съдебна отговорност от тяхно име. А в обръщението си към съдебните заседатели няма да пропусна да дам известна информация относно аурум Толозанум, най-вече да ги осведомя за огромните парични суми, които си изтеглил от влогове на покойния си баща и които на свой ред си вложил в различни банкови сдружения по западните брегове на Вътрешно море, в поземлена собственост, а също така и в предприемачески сдружения, чийто предмет на дейност не допуска принадлежност към сенаторското съсловие. Сред свидетелите, които ще се видя принуден да призова пред съда, ще бъдат неколцина от най-известните и уважавани лекари в Рим, които могат да потвърдят, че при физическите издевателства над сестра ми ти умишлено си целил нейното осакатяване. Нещо повече, готов съм да призова за свидетел и сестра си, както и иконома в къщата ми, който е чул всичко.
Колкото до зестрата на сестра ми и стотиците хиляди сестерции, които ми костваха седемте години издръжка на теб и на семейството ти, можеш да си спокоен: не бих си мърсил ръцете с тези пари, но съм спокоен, че и ти няма да видиш нищо добро от тях.
И най-накрая, няколко думи за пръстена ми. Има достатъчно свидетели, които да потвърдят, че въпросният пръстен е от няколко поколения законно притежание на фамилията на Ливиите, затова не ти остава друго, освен да се откажеш от всякакви претенции към него.“
Писмото беше подпечатано и един от робите беше спешно пратен да го занесе в новото убежище на Цепион, къщата на Луций Марций Филип. След като потропа на вратата на получателя, куриерът беше прогонен и единственото, което Друз можа да научи от него, бе, че отговор не се очаква. Усмихнат, Друз връчи десет денария обезщетение на пострадалия, седна на стола си зад писалището, затвори очи и се опита да си представи в какъв гняв е изпаднал Цепион, докато е чел писмото му. Отсега беше сигурен, че до съд няма да се стига. И независимо кой се окажеше истинският му баща, малкият Квинт щеше официално да остане син на Цепион. И щеше да наследи Златото на Толоза. Друз се усмихваше все по-широко и по-широко и мечтаеше как малкият Квинт израства с дълъг врат и голям нос и как и последният римски клюкар разбира кой не може да бъде бащата… Прекрасно възмездие за човек, който си позволява да бие жена си.
След като се намечта достатъчно, отиде до детската стая, за да повика малката Сервилия на разговор насаме в градината. До този ден той едва ли й бе обръщал внимание изобщо, освен когато двамата се разминаваха из къщата: някоя усмивчица, потупване по главичката, подаръче в подходящ момент, това бяха отношенията им; й навярно всеки път си беше мислил само едно: какво нелюбезно дете е племенницата му. Как можеше Цепион да отрича бащинството си? Та тя беше негово пълно подобие: мъничко, но хапливо и опасно животинче. Друз винаги бе смятал, че децата трябва да бъдат държани настрана от делата на възрастните и поведението на малката тази сутрин го беше потресло. Бъбриво, злобно създание! Виж, тя си заслужаваше Цепион да се отрече от нея и да я остави без наследство.
Зает с тези мисли през цялото време, докато се разхождаха из перистила със Сервилия, Друз я гледаше с хладно безразличие.
— Сервилия, след като така и така знаеш целия ни разговор с родителите ти от сутринта, редно е да ти съобщя, че баща ти е решил да се разведе с майка ти.