— О, чудесно! — зарадва се тя, удовлетворена, че честта на семейството е била защитена. — Събирам си нещата и веднага отивам при баща си.
— Това е невъзможно — заяви Друз, доволен, че има с какво да я разочарова. — Той не те ще.
При тези му думи детето пребледня толкова силно, че ако не бяха струпалите се този ден необичайни обстоятелства, Друз навярно би се разтревожил да не й е станало нещо. Но сега му доставяше радост да я гледа как й се разбива сърчицето. За негово разочарование тя не припадна, а напротив — изпъчи гърди, а в следващия миг лицето й цялото поруменя.
— Не ти вярвам — твърдо заяви. — Татко никога не би постъпил така с мен. Сигурна съм, че не би!
Той вдигна рамене.
— Ако не ми вярваш, иди и се убеди сама. Той не е далеч, само през няколко къщи от моята. Настанил се е у Луций Марций Филип. Иди и го попитай.
— Точно така ще направя — съгласи се Сервилия и гордо се запъти към входната врата. След нея веднага хукна бавачката й.
— Оставя я, Стратоника — заръча Друз. — Просто й прави компания и я върни после у дома.
„Колко са нещастни тези хора — убеждаваше се той, застанал да си почине край фонтана. — И колко нещастен щях да бъда аз, ако ги нямаше Сервилия Цепионида и малкият ни син… и детето, което се е скрило така на уютно в корема й.“ Подобни мисли обаче не се задържаха дълго в главата му и той усети силно желание да скочи и да напердаши Сервилия, щом като баща й вече не е пред очите му. Най-накрая, когато слабите лъчи на зимното слънце постоплиха наранената му душа и споменът за събитията от деня започна да се размива, отново бе обхванат от чувството си за справедливост; отново се превърна в Марк Ливий Друз, който трябваше да бди над всички, които бяха несправедливо оскърбени, и да ги защищава… И все пак никога повече не би застанал на страната на един Квинт Сервилий Цепион, независимо от злините, на които той би могъл да стане жертва.
Когато Сервилия се прибра у дома, Друз още стоеше при огрения от слънцето шадраван, чиито струи, щедро бликащи из зиналата уста на бронзовия делфин, къпеха в сребро и злато малкия басейн. Стоеше с притворени очи, с благо и спокойно изражение.
— Вуйчо Марк! — сепна го Сервилия.
Той отвори очи и с известни усилия успя да й се усмихне.
— Привет. Какво стана?
— Наистина не ме ще. Твърди, че не съм била негова дъщеря — процеди през зъби момиченцето.
— Видя ли? А на мен не повярва.
— Защо да ти вярвам? Ти си на нейна страна.
— Сервилия, нямаш право да се държиш толкова осъдително с родната си майка. Още повече, че тъкмо тя е жертва на баща ти, не обратното.
— Как така тя ще е жертвата? Нали си имаше любовник?
— Ако баща ти се беше държал по-мило с нея, тя никога не би си потърсила любовник. Никой мъж не може да намери оправдание защо бие жена си.
— Трябваше не да я бие, а да я убие. Аз така бих постъпила на негово място.
Друз вдигна ръце и я отпъди:
— О, я ми се махай, проклето момиче такова!
„Ще бъде щастие — продължаваше да размишлява Друз, след като племенницата му се беше скрила, — ако Сервилия поне спечели нещо от раздялата с баща си. С времето все ще се сближи повече с майка си. Би било естествено.“
Скоро огладня и отиде да хапне заедно с жена си хляб, маслини и твърдо сварени яйца; използва случая да й разкаже в по-големи подробности за семейните неволи. Понеже знаеше, че Сервилия Цепионида като всеки друг в рода си държи много и на благоприличието, и на фамилната чест, Друз не беше никак сигурен как би реагирала тя, щом научи, че снаха й е била пропъдена от мъжа си заради любовна връзка с някой си правнук на роб. Но макар и силно разочарована от личността на Ливииния любовник, Сервилия Цепионида твърде силно обичаше мъжа си, за да му разваля настроението. С годините беше научила, че за да бъде истинско едно семейство, мъжът и жената трябва да бъдат лоялни един към друг, затова би било съвсем неуместно, ако сега не подкрепеше Друз и унизената му сестра. Това, че цял живот беше прекарала под един покрив с брат си Цепион, не беше причина да го обича особено, по-скоро обратното. Но ако като дете се беше страхувала от него и това я правеше послушна сестра, то присъствието на силния Друз до нея й вдъхваше повече смелост и стремеж към самостоятелност.
Затова двамата съпрузи можеха да си позволят дори в такъв изпълнен с тревоги ден да се наобядват спокойно. Сит и доволен, Друз с нови сили щеше да се впусне в решаването на възникналите проблеми. Оказа се, че те далеч не са свършили. В късните следобедни часове на вратата му потропа нова грижа в лицето на самия Марк Порций Катон Салониан.