Друз покани гостенина си на разходка под колонадата, където никой нямаше да ги безпокои, и вътрешно се готвеше за най-лошото.
— Преди малко имах честта да бъда посетен от Квинт Сервилий Цепион и Луций Марций Филип — обясни Катон; по равнодушния му тон човек би могъл да си помисли, че говори за маловажни неща.
— Двамата едновременно, а? Предполагам, че Филип е играл ролята на страничен наблюдател.
— Точно така.
— И?
— Цепион просто бе дошъл да ме уведоми, че се е развел с жена си заради уличаването й в изневяра с мен.
— И нищо друго?
Катон се навъси.
— Какво друго очакваш? Другото е, че го каза пред жена ми, която използва случая веднага да се върне при баща си.
— Богове, историята, като че ли няма намерение да спре да се повтаря! — възкликна Друз и разпери ръце във въздуха. — Седни, ако обичаш, Марк Порций. Най-добре ще е да ти разкажа всичко по реда му. Разводът е само началото.
Разказът за деянията на Цепион до такава степен извадиха Катон от кожата му, че Друз трябваше да го успокоява; Порций Катоните винаги се бяха хвалили със способността си да се държат хладнокръвно — в действителност обаче нямаше човек в рода, който да не губеше лесно самообладание. Много време и усилия трябваха на Друз, за да убеди Катон, че ако изпълни заканата си да убие веднага Цепион или най-малкото да го осакати за цял живот, това само ще навреди допълнително на Ливия Друза. След като най-накрая се увери, че посетителят му си е овладял нервите, той го заведе при сестра си. Дори да се беше съмнявал в искреността на чувствата, които любовниците споделяха, само един поглед бе достатъчен да се увери, че двамата наистина значат много един за друг. Да, тяхното беше любов за цял живот. Горките!
— Кратип — повика той иконома си, щом остави двамата влюбени насаме. — Отново огладнях и бих искал да вечерям веднага. Би ли съобщил на господарката Сервилия Цепионида?
Господарката Сервилия обаче беше предпочела да вечеря в детската стая, където голямата й племенница се беше тръшнала на леглото си и беше обявила, че повече няма да приеме нито хапка храна, нито капка вода. Най-добре било да умре, защото само смъртта й щяла да трогне баща й и да го накара да се чувства нещастен заради нея.
Друз се запъти сам към триклиния, повтаряйки си за сетен път колко хубаво би било денят най-после да свърши и на сутринта друго слънце да огрее двора му. Въздъхвайки облекчено, той се излегна на кушетката и зачака густациото.
— Какво чуват ушите ми? — изведнъж се разнесе нечий глас откъм вратата.
— Чичо Публий!
— Е, казвай каква е истинската история? — мина по същество Публий Рутилий Руф, докато си изригваше обувките на пода и пъдеше роба, завтекъл се да му мие краката. Натрапникът бързо се изкатери на кушетката на Друз и зае почетното място, за да изгледа отблизо племенника си. В очите му се четеше неприкрито любопитство, но Друз не можеше да му се сърди за нищо, защото беше явно, че чичото бе дошъл не само да задава въпроси, но и да помага, ако трябва. — В цял Рим се разправят какви ли не истории — обясни неведението си Рутилий, — развод, изневяра, роби — любовници, бой на жени, грозни деца… Откъде се взеха толкова бързо всички тези пикантерии?
Но Друз вече не можеше дори и да иска да му каже, защото последното посещение му дойде твърде много; той просто се облегна назад на възглавницата и даде воля на смеха си.
Публий Рутилий Руф не се лъжеше. Цял Рим надаваше ухо за новината; всеки можеше да събере две и две, още повече че най-малкото от трите деца на разведената се радваше на яркочервени коси, а в същото време се оказваше, че простата, но завидно богата съпруга на червенокосия Марк Порций Катон Салониан Куспия също е пратила на съпруга си известие за развод. Неразделната двойка Квинт Сервилий Цепион и Марк Ливий Друз вече не си говореха, макар Цепион да продължаваше да твърди, че изобщо не се били скарали заради жени, ами всичко било, защото Друз не искал да му върне пръстена.
В Рим се срещаха и наблюдателни личности, които скоро си дадоха сметка как на страната на Друз и сестра му застават все честни и почтени люде, докато около Цепион кръжат предимно хора със съмнителни качества като Луций Марций Филип и Публий Корнелий Сципион Назика. Към тях можеха да се прибавят и множество подлизурковци от конническото съсловие, които плаваха в същите води като Гней Куспий Бутеон, бащата на опозорената Катонова съпруга, който се знаеше с прякора Лешояда. Като че ли най-много бяха онези, които не заставаха открито нито на едната, нито на другата страна и гледаха на целия скандал по-скоро като на забавна случка от римския живот; пример за такъв безпристрастен зяпач беше Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус, който след като в продължение на няколко години се беше крил в миша дупка заради унижението, което му нанесе жена му, влюбвайки се в Сула, започваше да показва глава. Вече му беше позволено да се смее на глас, защото неуместните чувства на младата Далматика бяха поутихнали, а в същото време коремът й видимо наедряваше с плод, за който Скавър можеше да е спокоен, че е негово дело. Сред онези, които гледаха на случилото се най-вече откъм смешната му страна, беше и Публий Рутилий Руф, нищо че се падаше чичо на уличената в изневяра Ливия Друза.