И все пак, оказа се, че в крайна сметка не истинските участници в скандала трябваше да решават всичко, ами единствен Марк Ливий Друз, който нямаше вина за нищо.
— Или иначе казано — мърмореше той пред приятеля си Силон скоро след като новите консули встъпиха в длъжност, — както стана традиция от няколко години насам, пак аз трябва да съм татко на всички бебета в рода! Ако поне разполагах с парите, които онова проклето магаре Цепион ми изпи и изяде за последните седем години, нямаше да се оплаквам! Но новият ми зет Катон Салониан е бил обран до шушка от Луций Домиций Ахенобарб, защото е трябвало да осигури тлъста зестра за сестра си. Всичко, което съпругата му Куспия му била донесла, сега е отново в ръцете на социално издигащия й се баща, така че аз трябваше да плащам на Луций Домиций да не изгони лишената му от всичко сестра. Не само това, ами пак съм принуден да давам подслон на сестра си, на новия й съпруг и на непрекъснато увеличаващата й се челяд… тя пак е бременна!
Макар и да знаеше, че няма с какво да помогне на Друз, Силон се реши поне малко да го поутеши, като подобно на чичо му погледне на случилото се откъм забавната му страна.
— О, Марк Ливий, от всички римски нобили, ти можеш с право да се гордееш, че си най-излъганият!
— Я стига — усмихна се Друз. — Просто си казвам, че Фортуна или който и да било там маже да се отнася към мен с поне малко от уважението, което заслужавам. Но каквото и да е представлявал животът ми преди Араузио, а никой не е казал, че само Араузио ме е накарало да прогледна, то той е забравено минало. Всичко, което знам, е, че не мога изоставя бедната си сестра. И че колкото и да не ми се ще да го призная пред хората, новият ми зет струва много повече от стария. Баба му на Салониан може и да се е родила робиня, но това не му пречи да е истински достоен мъж. Всички в семейството сме щастливи да го приемем под своя покрив. Дори ми харесва начинът, по който се отнася с Ливия Друза; мога да кажа, че я е спечелил не само като любовник, но и в качеството си на законен съпруг. Навремето тя беше склонна по-скоро да смята, че бракът й с него не отговаря на общественото ни достойнство, но с месеците свикна да се гордее с него.
— Радвам се да науча, че бедната ти сестричка най-сетне е намерила щастието — рече Силон. — Винаги съм живял с чувството, че животът й се е превърнал в дълбоко страдание, но и тя винаги се е старала да го прикрие от околните, както би подхождало на всеки Ливий Друз. И все пак жалко е, че не можеш да се отървеш от гостите си… Предполагам, че ти се налага да финансираш и Салониановата кариера?
— Разбира се — потвърди Друз, сякаш въпросът не го тревожеше особено. — За щастие баща ми ми остави повече пари, отколкото бих могъл да похарча за цял живот, та няма опасност да се разоря. Затова пък изпитвам истинско удоволствие при мисълта каква ще е реакцията на Цепион, когато помогна на Катон Салониан да се заизкачва по курсус хонорум!
— Имаш ли нещо против да сменим темата? — попита изведнъж Силон.
— Ни най-малко — изненада се Друз. — Дано в темата, която искам да засегнем, е включен и подробният разказ за делата ти през последните няколко месеца… Не съм те виждал почти цяла година, Квинт Попедий.
— Нима съм отсъствал толкова дълго? — замисли се Силон, сякаш се опитваше да пресметне времето. — Прав си. Как лети времето! — Той вдигна рамене. — Така и така, не съм правил кой знае какво. Мога да се похваля, че сделките ми се оказаха сполучливи.