— Всеки път, когато ми заговориш уклончиво, оставам с чувството, че криеш нещо — отбеляза с известно разочарование Друз, иначе щастлив, че се е събрал отново с най-добрия си приятел. — Но след като не ти е приятно да ми разкриваш намеренията си, ще трябва да се примиря с факта и да не ти задавам повече въпроси. За какво искаше да говорим?
— За новите консули — каза Силон.
— За пръв път от известно време бяха избрани свестни люде — похвали ги Друз. — Не се сещам кога за последно сме имали за управници такава прекрасна двойка: Крас Оратор и Сцевола! Очаквам от тях велики дела.
— Наистина ли? Де да можех и аз да се изкажа в същия дух… Но за мен двамата биха се оказали по-скоро източник на неприятности.
— Предполагам говориш от името на всички италийци. Защо?
— О, сега-засега става дума само за слухове. Надявам се да се окажат безпочвени, но като че ли от ден на ден надеждите ми намаляват все повече и повече, Марк Ливий — намръщи се Силон. — Цензорите са представили на новоизбраните консули списъците с римските граждани из цяла Италия и доколкото разбирам, в тях се оказали доста повече имена от очакваното. Глупаци! В един момент ще се похвалят как новите им методи за преброяване щели да успеят да уловят много повече граждани, отколкото са се регистрирали при старите, в следващия ще се оплачат, че новите граждани били твърде много!
— Значи затова те нямаше в Рим толкова време? — проумя изведнъж Друз. — О, Квинт Попедий, предупреждавах те! Не, ако обичаш, не се опитвай да ме лъжеш! Ако ме излъжеш, ще трябва да прекъснем приятелството си, а аз бих бил крайно нещастен от това! Ти си подправил списъците.
— Така е.
— Квинт Попедий, казвах ти! О, каква каша си забъркал!
Друз се хвана за главата и известно време стоя така, докато Силон, който се чувстваше много по-неловко, отколкото бе предполагал, мълчеше и се мъчеше да измисли някакво гениално решение. Най-накрая Друз надигна глава.
— Е, предполагам, не му е сега мястото да си скубем косите. — Той стана от стола си и недоволно поклати глава. — Най-добре си върви у дома, Квинт Попедий, и още дълго време не си показвай носа в Рим. Не можем да си позволим лукса да се появяваш често пред антииталийски настроената фракция в Сената, където се срещат и умни хора. Ще сторя каквото мога в Сената, но за нещастие още съм от най-младшите сенатори и нямам право да говоря пред аудиторията. Уви, сред онези, които могат да го сторят вместо мен, малцина биха се застъпили за теб.
Силон също беше станал от мястото си.
— Марк Ливий, ще се стигне до война. Сега ще си вървя, защото си прав, ще ме видят и мнозина ще се чудят какво съм дошъл да търся тъкмо в този момент. Но ако не друго, то това развитие на нещата само ме убеждава, че въпросът с еманципацията на всички италийци не може да бъде уреден по мирен път.
— Сигурно може. Трябва да може — натърти Друз. — Сега си върви, Квинт Попедий, и гледай никой да не те види. Ако смяташ да напускаш Рим от Колинската врата, то умолявам те да заобиколиш отдалеч Форума.
Самият Друз обаче не само че не заобиколи Форума, ами си сложи тогата и се насочи право към него с надеждата да зърне нечие познато лице. За деня не беше насрочено заседание нито на Сената, нито на плебейското събрание, но човек винаги можеше да разчита да срещне познати на площада встрани от Кладенца на комициите. За негова радост първият по-известен сенатор, когото срещна, бе чичо му Публий Рутилий Руф, запътил се по посока на Карина, където живееше.
— Може би за пръв път ми се иска Гай Марий да е тук — въздъхна печално Друз, след като двамата си намериха тихо местенце встрани от Форума, достатъчно огряно от слънцето, за да ги топли.
— Страхувам се, че в Сената няма да намериш почти никаква подкрепа за приятелите си италийци — рече Рутилий.
— Аз пък си мисля, че все ще се намери отнякъде… Стига някой сенатор с влияние да се изкаже и да призове останалите към размисъл. Но Гай Марий все още е далеч на изток, а кой друг остава? Никой, освен… ти, чичо?
— Не — поклати отрицателно глава Рутилий Руф. — Аз може и да съчувствам на италийската кауза, но далеч не представлявам сила в Сената. Откакто съм се завърнал от Мала Азия, авторитетът ми е силно накърнен. След като вече не могат да сторят нищо на Квинт Муций, всички откупвачи на данъци в провинцията ми се заканват на мен. Аз си оставам един стар и скромен римски сенатор, който може и да е бил консул, но нито е печелил шумни дела в съда, нито се слави като голям оратор, нито е водил легионите към велики победи. Не, наистина не разполагам с нужното влияние, за да сторя нещо полезно.