Момичето не показваше срам или страх от вуйчо си; вместо да отстъпи, в черните й очи загоряха заканителни пламъчета.
— Аз съм патрицианка от рода на Сервилиите — повтори за сетен път тя. — Можете да правите каквото си искате с мен, но аз пак ще струвам повече от всички ви, взети заедно. Това, което моите нисшестоящи мислят за постъпките ми, мен не ме интересува. Аз изпълних дълга си на патрицианка. Разкрих заговор срещу Рим и предупредих за него баща си. Ти можеш да ме наказваш, както сметнеш за добре, Марк Ливий, хич не ме е грижа дали ще ме затваряш или не, дали ще ме биеш, или дори убиеш, аз знам кое е право и кое е криво за мен.
— О, махай я от очите ми, преди да ми е причерняло съвсем! — развика се Друз на сестра си.
— Да наредя ли да я набият? — попита Ливия, не по-малко бясна от брат си.
Той обаче се поколеба.
— Не! Стига толкова бой в тази къща, Ливия Друза. Ще направим, както наредих преди малко. Нека не излиза от стаята си без придружител. Вече е достатъчно голяма, за да бъде изведена от детската стая и сложена да спи отделно, но няма да го позволя. Щом като не я е срам да се вмъква неканена в стаите на гостите, нека разбере сама какво означава да нямаш право на личен живот. С годините това ще се превърне в достатъчно тежко наказание за нея. А доколкото си правя сметката, остават й още поне десет, преди да напусне дома ми… Ако баща й благоволи поне да й намери достоен съпруг. Но понеже предполагам, че и за това няма да се сети, то аз ще съм този, който ще избира! И нека знае отсега, че мъжът й няма да бъде патриций! Ще бъде най-големият селяндур, с когото се случи да се срещна!
Катон Салониан прихна да се смее.
— Нека да не е истински селяндур, Марк Ливий. Защо не я омъжиш за някой достоен освобожденец, за човек, благороден по природа, който не би могъл и да се надява да стане римски аристократ. Навярно невестата ще разбере, че и бившите роби могат да струват повече от патрициите!
— Мразя те! — изкрещя му в лицето Сервилия, преди майка й да я избута до вратата. — Мразя всички ви! Проклинам ви, проклинам ви! Нека умрете всички до последния, преди да съм станала мома за женене!
С това разговорът приключи и сътрапезниците бързо забравиха за детето, защото тъкмо в този момент Сервилия Цепионида се свлече от стола си и падна на земята. Друз се втурна да я вдигне, грабна я и я отведе до спалнята й, където трябваше да горят птичи пера под носа й, за да я върнат в съзнание. След като се съвзе, Сервилия Цепионида дълго време плака от мъка.
— О, Марк Ливий, нашето семейство винаги ти е носило лош късмет — подсмърчаше тя, докато той, седнал на края на леглото й, я беше прегърнал и тайно се молеше на бебето нищо да не му се е случило.
— Напротив, напротив — целуна я той по челото и нежно избърса сълзите й. — Няма защо да се поболяваш, меа вита, малката не го заслужава. Няма защо да й доставяш незаслужени радости с нещастията си.
— Обичам те, Марк Ливий, винаги съм те обичала и винаги ще те обичам.
— И аз те обичам, Сервилия Цепионида. С всеки нов ден, който прекарваме заедно, все повече. А сега се успокой. Не забравяй за нашето дете. Толкова е наедряло, че човек не знае как да му се нарадва — рече Друз и я погали по изпъкналия корем.
В деня преди Луций Лициний Крас Оратор и Квинт Муций Сцевола да прокарат в Сената закон по въпроса за положението в Италия, при раждане умря Сервилия Цепионида. Това беше причината Марк Ливий Друз, който все пак си наложи да присъства на заседанието в Курията, да се държи разсеяно и в крайна сметка да не обърне нужното внимание на въпроса, който толкова много го вълнуваше.