— Тогава искрено се надявам, че ще направим нещо, за да предотвратим тази опасност — обади се Скавър Принцепс Сенатус от мястото си в средата на предния ред вдясно от оратора, точно до Гай Марий.
— Квинт Муций и аз вече сме изготвили проектозакон по случая — похвали се Крас, без да обръща внимание на хапливата забележка. — Целта на проектозакона е пълното изтриване на имената на фалшивите граждани от преброителните списъци. В текста му не влизат никакви други клаузи. Това не е акт на насилие и няма да доведе до масовото изгонване на неграждани от територията на град Рим или на който и да е римски или латински град на територията на Италия. Той се занимава единствено с разкриването на всички онези, които са били записани като граждани, без да имат това право. За целта проектозаконът предвижда разделянето на Италийския полуостров на десет части: Умбрия, Етрурия, Пиценум, Лациум, Самниум, Кампания, Апулия, Лукания, Калабрия и Брутиум. Във всяка от тези десет области ще бъде настанен специален съд, упълномощен да разследва истинския граждански статут на всички, чиито имена се появяват за пръв път в преброителните списъци. Законопроектът предвижда тези квестионес да бъдат попълнени само със съдии, вместо да се прибягва до услугите на съдебни заседатели, а съдиите от своя страна да бъдат римски сенатори. Всеки председател на съд ще бъде консуларен сенатор и ще бъде подпомаган от двама младши сенатори. Пред всеки от тези съдилища ще бъде представено своего рода упътване, в което поетапно ще бъдат трасирани всички въпроси, които съдията би следвало да зададе на съмнителните римски граждани. От разпитваните ще се иска да подкрепят всяко свое твърдение с нужните доказателства. Протоколите, чиито формуляри ще бъдат предварително подготвени, ще бъдат достатъчно подробни, за да се избегне всякаква възможност лъжливите граждани да прикрият измамата. Разбира се, на друго заседание ще прочетем пълния текст на лекс Лициния Муция, но аз лично винаги съм бил на мнение, че на предварителни заседания Сенатът не бива да се впуска в обсъждането на подробности.
Скавър Принцепс Сенатус стана на крака.
— Ако ми позволиш, Луций Лициний, бих искал да те попитам смяташ ли да настаниш едно от своите специални съдилища в град Рим и ако е така, римският съд ли ще се занимава с разследванията в Лациум?
Крас Оратор го изгледа с подобаваща тържественост.
— Рим ще попадне под компетенцията на отделен, единадесети квестион — отговори той. — С Лациум ще се занимаваме отделно. Все пак намирам случая за уместен да отбележа, че доколкото имаме наблюдения върху списъците за самия Рим, липсва масово увеличение на новозаписани граждани, така че и възможността за допуснати фалшификации ни се струва по-малка, отколкото другаде. Все пак няма как да не установим съответния съд и в град Рим, където също биха се открили немалко граждани, неспособни да представят пред следователите необходимите доказателства.
— Благодаря ти, Луций Лициний — каза Скавър и седна на стола си.
Приповдигнатото настроение на Крас отпреди заседанието се беше изпарило заедно с напразната надежда, че случаят ще му позволи да прочете поредната си блестяща реч. Вместо това изложението му бе приело формата на безкрайни въпроси и отговори, които започваха да му дотягат.
Преди консулът да е взел отново думата обаче, на първия ред се изправи Квинт Лутаций Катул Цезар, който сякаш искаше да потвърди подозренията на оратора, че Сенатът не е склонен да слуша добре построени речи.
— Бих ли могъл да задам един въпрос? — попита Катул.
Крас отчаяно въздъхна.
— Ами след като тъй и тъй днес всички се надпреварват да ме прекъсват, Квинт Лутаций… че даже и онези, които по принцип не бива да говорят… Моля те, заповядай, използвай случая да ме попиташ, каквото искаш.