— Интересувам се дали лекс Лициния Муция предвижда специални наказания или присъдата ще бъде от компетенцията единствено на назначения съдия според съществуващите законови разпоредби?
— Ако щеш ми вярвай, Квинт Лутаций, но тъкмо това щях да ви говоря! — едва се сдържа да не го наругае пред всички Крас Оратор. — Новият проектозакон предвижда и специални наказания. Това, което трябва най-напред да се знае, е, че всички онези, които незаконно са се обявили за римски граждани при последното преброяване, ще попаднат под пълната власт на съда, който ще е в правото си да им налага най-тежки наказания. Най-напред обвиненият ще бъде бит с камшик, след това името му ще бъде включено в друг списък: този на всички лица, чиито наследници ще бъдат завинаги лишени от правото да придобият римско гражданство. Освен това ще им се наложи глоба от четиридесет хиляди сестерции. Ако досега уличеният в незаконно гражданство е живял на територията на Рим или на който и да е римски или латински град, то той, заедно с целия си род ще бъде насилствено изгонен от града и настанен в родното място на предците си. Това е и единственият случай на насилствено експулсиране, предвиден в проектозакона ни. Онези, които не притежават римско гражданство, но и не са вписали имената си в преброителните списъци, ще останат незасегнати от проектозакона ни и няма да са длъжни да напускат домовете си.
— Ами какво ще стане с онези, които се окаже, че са фалшифицирали списъците при някое по-раншно преброяване? — обади се старият Сципион Назика.
— За тях не се предвижда нито бой с камшик, нито парична глоба, Публий Корнелий, но също както останалите ще бъдат включени в черните списъци и ще бъдат изгонени завинаги от римските и латинските селища.
— А ако човек не може да заплати глобата си? — на свой ред реши да му се чуе гласът Гней Домиций Ахенобарб Понтифекс Максимус.
— Ако не може да плати, ще бъде продаден на римската държава в дългово робство за срок от не по-малко от седем години.
Гай Марий отново стана от мястото си.
— Може ли да взема думата, Луций Лициний?
Крас Оратор размаха ръце в знак на пълна безпомощност.
— Защо да не може, Гай Марий? Ако мислиш, че ти ще можеш да говориш, без да валят въпроси от всички страни!
Друз изгледа с неочаквана надежда Марий, който бавно измина няколкото крачки, делящи стола му от центъра на залата. За негово учудване сърцето му, което смяташе за завинаги замлъкнало след смъртта на жена му, сега изведнъж неспокойно затуптя. Това беше единственият шанс за каузата му. „О, Гай Марий, може и да не те харесвам като човек — говореше си мислено Друз, — но колко ми се иска сега да кажеш всичко онова, което положението ми не ми позволява сам да изрека в тази зала! Ако ти не го сториш, никой друг няма. Никой.“
— Доколкото разбирам — заговори с плътния си глас Марий, — този законодателен акт е бил плод на сериозна работа. Както би могло и да се очаква, щом като негови автори са двамина от най-изявените прависти в града ни. Има само една допълнителна клауза, която, ако бъде приета, ще го превърне в съвършено правно оръжие: да се обяви награда за всеки, който се яви пред съда в качеството си на осведомител. Да, законопроектът е наистина блестящ! Но дали е справедлив? Нима не съществува в него един аспект, който трябва да ни тревожи повече от всичко друго? Или, за да не бъда погрешно разбран, толкова ли сме убедени в собствената си способност да приложим този закон? Не сме ли по-скоро твърде нагли да го гласуваме, твърде самозабравили се, за да вярваме в неговата действителна сила? От речта на Луций Лициний, между другото далеч не най-добрата, която съм го слушал да произнася, излиза, че става дума за десетки хиляди фалшиви римски граждани, пръснати по всички краища на Италия, от Галия до Брутиум и Калабрия. Това са все хора, които се чувстват в правото си да участват в управлението на Рим, да се произнасят по вътрешните му дела. Иначе за какво да рискуват с една фалшива декларация да си докарат непоправима беля на себе си и на децата си? Всеки италиец добре си дава сметка до какво ще доведе разкриването на подобна измама: знае и за боя с камшик, и за черните списъци, и за глобите… макар досега рядко да са се налагали и трите наказания върху един и същи човек.
Марий се обърна от едната страна на залата към другата.
— Сега обаче, назначени отци, имам усещането, че сме готови да наложим в пълна сила и трите наказания на всекиго от тези десетки хиляди фалшиви граждани… и на техните семейства! Ние искаме да ги бием с камшик. Да ги глобим така, че никой да не може да си изплати глобата. Да ги включим веднъж завинаги в черни списъци. Да ги изгоним от собствените им домове, случи ли се да живеят в някой римски или латински град.