Марий се премести чак до вратата на Курията и се обърна с гръб към изхода, за да може да гледа едновременно целия Сенат.
— Това са десетки хиляди души, назначени отци! Не са двама, трима или четирима смелчаци, а десетки хиляди! Хора със семейства, със синове и дъщери, с чичовци и лели, с братовчеди. Ако ги съберем всички заедно, ще получим много пъти по десет хиляди. Да не говорим, че ще имат и приятели, и че тези приятели могат да се окажат пълноправни римски граждани или латини. Извън римските и латинските градове техните сънародници ще бъдат смазващо мнозинство. И ние какво си мислим? Ще теглим жребий помежду си, всеки от нас ще отиде да разследва в отредената му област. Ще застане насред площада на някой италийски град и ще провежда с всеки обвиняем предписания му от лекс Лициния Муция разпит, ще се спира на всяка точка от формулярите за протокола, ще налага на уличения всяко едно от наказанията, изброени в същия този закон. Нека онези, които се захванат да приведат всичко това в дело, приемат искрените ми поздравления за смелостта и чувството си за дълг пред отечеството! Аз самият обаче ще се оправдая с някой нов мозъчен удар и няма да мръдна от дома си. Дали не би било добре в лекс Лициния Муция да се предвиди сформирането на специални въоръжени формирования от доброволци, които да са винаги под ръка на всеки от определените квестионес?
Марий започна да обикаля залата, без да спира да говори.
— Но дали става дума чак за толкова тежко престъпление? Нима е престъпление да искаш да бъдеш римлянин? Няма да преувеличим, ако кажем, че в наше време, ние, римляните, управляваме целия цивилизован свят. Което не е в границите на провинциите ни, не важи. Нас всички ни третират с респект, нас ни почитат навсякъде, където решим да отидем, на нас дори царете ни се подчиняват. И последният пролетарий, стига да може да се нарече римлянин, струва повече от всеки друг човек на света. Може да е толкова беден, че дори и с един роб да не разполага, но той пак си остава един от господарите на целия свят. Да се наричаш римлянин е само по себе си привилегия. Дори от бедност да си принуден сам да си переш гащите, пак можеш да си повтаряш: „Аз съм римлянин, аз струвам повече от когото и да било друг!“
Стигнал почти до пейката на народните трибуни, ораторът се обърна към отворените врати на Сената.
— Тук, в границите на Италия, ние живеем един до друг с хора, които ни приличат физически, дори мнозина от тях са напълно еднакви с нас. Хора, които изхранват децата си, за да могат да се сражават за нас, които са ни плащали данък в продължение на поне четиристотин години, които никога не са ни изоставяли във войните, водени с външните ни врагове. Е, да, случвало се е от време на време някой от съседите ни да се разбунтува, да застане на страната на враговете ни, да се обяви против водената от нас политика. Но за тези си грешки всички виновни вече са били наказани! И ако спазваме принципите на римското законодателство, не можем да си позволим да ги наказваме отново. Нима можем да ги обвиняваме, задето искат да бъдат римляни? Това е същинският въпрос, назначени отци, а не защо искат да бъдат римляни или защо са понечили да си извоюват това право посредством лъжливи декларации. Можем ли наистина да ги обвиняваме, че са го сторили?
— Можем! — изкрещя от стола си Квинт Сервилий Цепион. — Можем! Те стоят по-долу от нас! Те са наши подчинени и никога няма да ни бъдат равни!
— Квинт Сервилий, знаеш, че нямаш право да се обаждаш! — прогърмя гласът на Крас Оратор. — Или ще си седиш на мястото и ще мълчиш, или ще напуснеш това заседание!
Гай Марий обиколи цялата зала бавно и леко надменно, както изискваше положението му, и погледна всеки от сенаторите право в очите. По наполовина обездвиженото му лице се изписа горчива усмивка.
— Като че ли предполагате какво възнамерявам да кажа сега? — попита той присъстващите и прихна да се смее. — Мислите си как Гай Марий Италиеца ще препоръча на римляните да забравят за лекс Лициния Муция и да оставят онези десетки хиляди незаконно записани имена в списъците, както са си. — Той надигна вежди в лукава гримаса. — Е, назначени отци, тук бъркате! Не подобна позиция искам да защитя сега пред вас. Подобно на вас и аз не мисля за разумно и допустимо да позволим при бъдещите гласувания в този град да се слуша волята на хора, които са били достатъчно неморални, щом са си присвоили римско гражданство по незаконен път. Това, което ви предлагам, е да приемем някои от принципите в лекс Лициния Муция, а именно да организираме областните съдилища и да проведем нужните разследвания. Нека всеки незаконно записан в списъците римски гражданин, бъде изхвърлен от тях. И толкова! Нищо повече! Защото имате тържествената ми дума, назначени отци, както и всички вие, Квирити, застанали да слушате на вратата, че в мига, в който решите да приложите на уличените в измама граждани наказанията, изброени преди малко, щом посегнете на домовете им, на кесиите им, на бъдещето на децата им и не на последно място — на кожата по гърбовете им, можете да сте сигурни, че ще посеете у всички свои съседи семена на омраза и жажда за мъст, които също като драконовите зъби ще дадат своите смъртоносни плодове! В продължение на хилядолетия няма да се изличи споменът за насилието, което ни чака, за кръвта, която ще има да се лее из целия полуостров, за пожара, който ще обхване нашите домове и ще доведе всички ни до просешка тояга! Ние не бива да се примирим с получилото се положение. Но и не бива да наказваме своите съюзници само защото са поискали да станат едни от нас!