Чак сега Скавър се обърна към сенаторите.
— Назначени отци, аз, Принцепс Сенатус, ви призовавам като истински римлянин да приемете този закон и да, вложите в него цялата сила и власт, с която разполагате! Трябва веднъж завинаги да откажем италийците от ментата им да станат римляни. Крайно време е тази идея да бъде захвърлена за вечни времена на боклука на историята. В лекс Лициния Муция трябва да се предвидят най-жестоките наказания, които някога са намирали място на таблиците ни! И не само това! Мисля, че ще е редно да приемем и двете предложения на Гай Марий и да ги включим, където им е мястото, в закона. Според мен първата добавка трябва да бъде за осведомителите: всеки, който издаде пред закона фалшив римски гражданин, да получи награда от четири хиляди сестерции, десет процента от глобата за наказания. По този начин цялата операция няма да струва нищо на хазната: виновните ще плащат за всичко от своята кесия. А втората добавка ще се отнася до доброволческите въоръжени дружини, които ще придружават всеки от десетте съдилища при обиколките им на страната. Парите за поддържането на тези временни формирования също ще се извлекат от размера на платените глоби. Ето защо трябва да поднеса своите искрени благодарности на Гай Марий за разумните му предложения.
Така и не се разбра дали последното изречение трябваме да представлява края на Скавровата реч, защото в същия миг Публий Рутилий Руф скочи на крака и изписка с тъничкия си гласец:
— Нека говоря! Трябва да говоря!
Скавър дори не понечи да му възрази, просто седна уморен на стола си и му даде знак, че думата е негова.
— Остарял е вече нашият Скавър — заключи Луций Марций Филип достатъчно тихо, за да го чуят само най-близките му съседи. — Никога не му е било присъщо да използва речта на друг, за да измисли какво сам да каже.
— Не виждам какво лошо намираш в това? — зачуди се съседът му от лявата страна Луций Семпроний Азелион.
— Остарял е — повтори Филип.
— Таце, Луций Марций — сопна му се другият съсед Марк Херений. — Искам да чуя Публий Рутилий.
— Не се и съмнявам! — подразни се Филип, но не каза нищо повече.
Публий Рутилий Руф дори не понечи да излезе пред трибуните; просто застана изправен до сгъваемото си столче и се обърна към колегите си:
— Назначени отци и вие, Квирити, който слушате пред вратите, умолявам ви всички да ме изслушате! — Той вдигна рамене, като че ли в жест на безпомощност и разкриви лице в нещастна гримаса. — Никога не съм разчитал особено на способността ви да разсъждавате трезво и не се надявам особено да ви отклоня от мнението на Марк Емилий — мнение, което усещам, мнозина от вас напълно споделят. И все пак това, което мисля, трябва да бъде казано, ако не за друго, то поне за да се знае, че съм го казал — тогава, когато бъдещето докаже правотата ми. А бъдещето ще покаже, можете да ми вярвате.
Рутилий се покашля и колкото глас имаше, се развика на колегите си:
— Гай Марий е напълно прав! Нищо друго не бива да правим, освен да изтрием от списъците имената на всички онези, които са си присвоили римското гражданство по незаконен път. Добре си давам сметка, че повечето от вас, а нищо чудно и аз да съм един от вас, смятат италийците за по-долна категория хора от истинските римляни. И все пак не съм дотам остарял, че да не мога да отделя черно от бяло и да не знам, че италийците са всичко друго, но не и варвари. Те са културни хора, начело им стоят изключително образовани мъже, а никой не може да отрече, че водят живот, подобен на нашия. Ето защо не можем да се отнасяме с тях като с варвари! Договорите, които те са сключили с нас, датират от векове, също и общото ни сътрудничество! Както Гай Марий каза, те са наши близки роднини.
— Е, наши може и да не са, но на Гай Марий… несъмнено — обади се сприхавият Луций Марций Филип.
Рутилий Руф се обърна да изгледа строго бившия претор.
— Остър ум трябва да имаш, Луций Марций, за да направиш толкова тънка разлика между привидностите — сряза го той подигравателно. — Малко хора биха се сетили по-добре от теб, че между кръвната връзка и връзката на парите все пак има известна разлика! Защото ако твоята връзка с Гай Марий беше само кръвна, надали би се залепил толкова дълго за него, а, Луций Марций? Всички знаем, че опре ли въпросът до парите, Гай Марий ти става по-близък от родния ти баща! Защото мога да се закълна, че навремето си си изпросил от него повече пари, отколкото си получил в наследство от баща си! Ако обаче парите и кръвта се покриваха, то и ти сега щеше да се чувстваш мръсен италиец, не съм ли прав?