— Това са глупости! — тросна му се презрително Скавър Принцепс Сенатус. — Да се използват информатори е нещо естествено. Подобна практика само ще облекчи Херкулесовите задачи, пред които ще застанат нашите съдилища. Не забравяй, че им предстои да се занимават със случаите на десетки хиляди нарушители! Всяко средство, което ни помогне да се справим по-бързо със задачата, е добре дошло. Колкото до въоръжените дружини, те са също проява на трезв разум. Присъствието им ще откаже по-буйните глави от всякаква форма на демонстрация или бунт.
— Слушайте, слушайте! — започнаха да се чуват възгласи от всички страни на залата и най-накрая цялата Курия гръмна в ръкопляскания по адрес на Скавър.
Рутилий Руф вдигна рамене.
— Виждам, че говоря на стените. Колко жалко, че след като сте оглушали до един, няма сред вас хора да четат по движението на устните ми! В заключение ще кажа само едно: ако ние сега се втурнем да плащаме на осведомители, то любимото ни отечество ще стане жертва на такава жестока болест, че цели десетилетия ще минат и пак няма да се е отърсило от нея. Това ще бъде болестта на шпионите, на изнудвачите, на съмненията във всичко, дори в най-добрите приятели и роднините… защото в нашето общество са се навъдили хора, способни на всичко в името на парите, не съм ли прав, Луций Марций Филип? Включим ли тази добавка в закона, ще дадем свобода на действие на цяла тълпа от подлеци, каквито можете да намерите във всеки източен дворец. Но те ще бъдат предвестници на нещо много по-страшно, те ще са предвестници на повсеместния страх, който лека — полека ще скове като в окови нашето досега свободно общество, ще извади на бял свят едно напълно ново законодателство — това на грубото насилие! Ако не друго, то поне тук ме послушайте! Нека шпионите и занапред останат в сянка! Нека бъдем такива, каквито винаги сме се гордеели, че сме — римляни! Свободни хора, които не се страхуват от никого и от нищо, а не играчки в ръцете на всевластни господари! — Рутилий Руф седна на столчето си. — Това е всичко, Луций Лициний.
Никой не посмя да аплодира речта му, макар тук и там да се чуваше сподавен шепот на одобрение, а Гай Марий доволно да се усмихваше.
„И така, всичко свърши — мислеше си Марк Ливий Друз, докато гледаше как консулът разпуска заседанието. — Скавър Принцепс Сенатус отново спечели. Само че губещият няма да е Публий Рутилий или Гай Марий, а цял Рим. Нима наистина Рутилий Руф говореше през цялото време на стените? Та те двамата с Гай Марий говориха толкова логично и красноречиво, че и глухият би разбрал, че са прави. Как го каза Гай Марий? Семена на омраза и жажда за мъст, които като драконовите зъби ще дадат смъртоносни плодове. Работата е там, че никой в римския Сенат не е имал случай да поопознае по-добре италийците, освен когато опре до някоя сделка или до граничен спор между две провинциални имения. Та те дори не си дават сметка — мислеше Друз с горчивина, — че у всеки италиец отдавна са посети семето на омразата и жаждата за мъст и му трябва съвсем малко, за да покълне. А и аз нямаше да го знам, ако не се бе случило да се срещна с Квинт Попедий Силон, и то на бойното поле след една изгубена битка.“
Зет му Марк Порций Катон Салониан седеше на последния ред, недалеч от неговото място; след като всички около него станаха да си ходят, той се доближи до Друз и сложи ръка върху рамото му.
— Ще си ходим ли заедно у дома, Марк Ливий?
Друз надигна глава; устата му беше отворена, в очите му се четеше някакво неразбиране.
— Върви без мен, Марк Порций. Много съм уморен. Бих искал да си събера мислите.
Изчака и последният от сенаторите да изчезне през изхода и даде знак на роба си да прибира стола и да си ходи вкъщи преди него. След това закрачи напред — назад по черно — белите плочки на Курия Хостилия, докато сенатските роби вече премитаха трибуните или събираха с ръце малкото останали боклуци. Щом свършеха с чистенето, щяха да заключат Сената, да не би да влезе някой съмнителен тип от Субура, която се намираше опасно близо до сградата, и щяха да се приберат в общежитието за държавните роби, намиращо се точно зад трите сгради, в които живееха римските фламини.