— Но те не разполагат с нужната организация, за да подготвят победоносна война — обади се Марий.
— Гледай да не се изненадаш неприятно, ако проучиш по-отблизо въпроса — предупреди го Друз. — Доколкото мога да съдя по някоя и друга случайна реплика на Силон, а не виждам защо да не му вярвам на него, поне от няколко години сред италийците се говори открито за война. Поне от Араузио насам. Нямам сигурни доказателства, но добре знам що за човек е Квинт Попедий Силон. Ако всички са като него, то навярно от доста време насам Италия се готви за война. Щом някое от момчетата им навърши седемнайсет, веднага го взимат да се учи за войник. И защо не? Кой може да ги обвини в скрити намерения, след като винаги могат да се оправдаят с бъдещето, когато Рим отново ще поиска от съюзниците си попълнения за оредялата си армия? Кой би могъл да ги укори, че се въоръжават? Та нали когато Рим поиска от съседите си легиони, те ще трябва да бъдат, освен другото и въоръжени?
Марий се бе облакътил на писалището и сега тежко изсумтя.
— Всичко това, което говориш, Марк Ливий, е истина. Но се надявам все пак да грешиш. Защото едно е да воюваш с варвари и чужденци, друго е да водиш римските легиони срещу тези на съюзниците — италийци. Та те всички се учат да се бият като истински римляни. Стигне ли се до война с тях, италийци те ще се окажат нашите най-страшни врагове, също както са били в миналото. Погледнете само колко пъти са ни побеждавали самнитите! В крайна сметка успяхме да се справим с тях, но Самниум е само част от Италия! Война срещу обединена Италия може да доведе до пълната ни гибел.
— И аз така мисля — подкрепи го Друз.
— Тогава най-добре ще е, докато е още време, да потърсим поддръжници, с чиято помощ да осигурим мирното приобщаване на италийците към Рим — поде ентусиазирано идеята Рутилий Руф. — Ако те това искат, ще трябва да го получат. Никога не съм поддържал идеята за повсеместно раздаване на римското гражданство из Италия, но съм се родил разумен човек. Може и да не ми се харесва, че и други ще станат римляни като мен, но в интерес на своята родина трябва да се примиря с това. Една такава война ще ни погуби.
— Убеден ли си в това, което говориш? — попита за последен път Марий Друз.
— Повече от убеден, Гай Марий.
— Тогава мисля, че ще трябва да отидеш да се срещнеш възможно най-скоро със Силон и Мутил — изрече Марий. — Ще се опиташ да ги убедиш, а чрез тях и останалите италийски водачи, че въпреки лекс Лициния Муция вратата за всеобщото гражданство още не е затворена завинаги. Ако те вече са започнали да се готвят за война, ти няма да си този, който ще ги накара да спрат с приготовленията. Но все ще можеш да им вдъхнеш част от своя ужас при мисълта за разрушенията, които една такава война може да нанесе. Ако не искат взаимното ни унищожение, ще трябва да чакат. Да чакат и да чакат. Ние междувременно ще покажем пред Сената и пред народното събрание, че поне част от сенаторите са твърдо решени да раздадат всеобщо римско гражданство на италийците. Рано или късно, Марк Ливий, ще се сблъскаме с онзи достоен народен трибун, който ще посмее да превърне цяла Италия в неразривна част от Рим.
— Аз ще бъда този народен трибун — зарече се твърдо Друз.
— Чудесно! Чудесно! Никой не би могъл да обвини човек като теб в демагогия, още по-малко във флиртуване с третата и четвъртата класа. Ти вече си минал приетата възраст за народен трибун, това само ще вдъхне повече доверие у избирателите, че си зрял човек, свикнал да поема отговорности. Освен това баща ти е бил един от най-консервативните римски цензори и единствената по-либерална тенденция, на която сам си се поддал, е добре известната ти симпатия към италийците — изброяваше Марий достойнствата му.
— Но не се кандидатирай още отсега! — предупреди племенника си Рутилий Руф. — Трябва и ние да почакаме, Гай Марий! Първо да намерим поддръжници, да си осигурим съмишленици сред всички обществени прослойки в града. Това ще ни отнеме поне няколко години. Не знам дали го забелязахте, но тълпата пред Курия Хостилия днес ме убеди в нещо, което открай време съм подозирал — а именно, че не само във висшите кръгове са настроени враждебно към италийската еманципация. Въпросът е от малкото, при които сред всички римляни, от най-богатия до най-бедния, се забелязва позабравената римска солидарност. Нещо повече, ако не се лъжа, и всички онези, които се ползват с латинските права, биха застанали на римска страна.
— Да се чувстваш нещо повече от другия — отбеляза Марий. — Това е то. На всички им се харесва да стоят над италийците. И аз лично вярвам, че това чувство за елементарно превъзходство е много по-дълбоко вкоренено у низшите класи, отколкото у политическия елит. Ще трябва да привлечем и Луций Декумий към идеята.