— Да — кимна той. — Всичко свърши добре.
През цялото време между първото обсъждане на лекс Лициния Муция, неговото приемане от Сената и най-накрая почти единодушното му гласуване в трибутните комиции Квинт Попедий Силон се бе намирал в движение. Затова трябваше да пристигне чак в Бовианум и да се срещне с Гай Папий Мутил, за да научи за новоприетия закон.
— Значи война — заключи той с привидно спокоен глас.
— Страхувам се, че да, Квинт Попедий.
— Трябва незабавно да свикаме на събрание всички съмишленици от останалите народи.
— Вече съм пратил да им съобщят.
— Кое ще е мястото?
— Там, където никой римлянин не би помислил да си пъха носа — отговори Папий Мутил. — Грументум след десет дни, броени от днес.
— Прекрасно! — зарадва се Силон. — Вътрешността на Лукания е област, за която римляните дори не се сещат. Доколкото знам, в радиус от цял ден път около Грудентум няма нито римски вили, нито латифундии.
— И което е по-важно, в града не живеят никакви римски граждани.
— Ами ако случайно се появят римляни — пътници? — не искаше да пропусне никоя подробност Силон. — Как ще се отървем от тях?
— Марк Лампоний вече му е намерил колая — усмихна се едва — едва Мутил. — Лукания се слави като разбойнически край. Затова зададат ли се отнякъде римляни, ще попаднат право в ръцете на разбойници. Щом събранието се разпусне, Марк Лампоний ще си спечели лична слава, като осигури освобождаването на отвлечените, без дори да се стига до откуп.
— Умно замислено! А ти самият кога смяташ да тръгнеш за натам?
— След четири дни. — Мутил подхвана Силон под ръка и го поведе из перистила на просторната си и елегантна къща; подобно на марса и той беше човек богат, образован и с вкус. — Ще ми разкажеш ли какво стана при пътуването ти из Италийска Галия, Квинт Попедий?
— Нещата се оказаха доста близки до онова, което Квинт Сервилий Цепион ми разправяше, че щял да направи, преди две години и половина. — Личеше си, че Силон е доволен от видяното. — Безброй градчета, чисти и спретнати, разпръснати нагоре по течението на Медоак, чак след Патавиум, а също и нагоре по Сонций и Натизон, след Аквилея. Желязото идва от Норикум, от областта около Норея; носи се и по суша, но най-вече по вода — нагоре по единия от притоците на Драв, после го прехвърлят през проходите и продължава пътя си по Сонций или Тилиавент, сиреч пак по вода. Най-нагоре по реките са издигнати селища, където се добиват дървени въглища, които пращат продукцията си по вода до стоманолеярите. Докато обикалях района, се представях за римски префектус фабрум и щедро раздавах пари в брой, а те се оказаха твърде ценени сред тамошните занаятчии. Не си пестях разходите, затова съм сигурен, че ще работят като луди, за да изпълнят поръчката ми. А понеже се оказа, че съм първият им по-сериозен клиент, обещаха ми и занапред да произвеждат оръжия само за мен.
Мутил обаче изглеждаше загрижен.
— Мислиш ли, че е било разумно да се представяш за римлянин, още повече за префектус фабрум? Ами ако някой истински префектус фабрум реши да намине из областта? Той веднага ще разбере, че си излъгал кой си, и ще извести на Рим.
— Няма защо да се тревожиш, Гай Папий, добре съм си прикрил следите — не се смути ни най-малко от предположението му Силон. — Разбери, че благодарение на огромната ми поръчка никое от тези занаятчийски селища няма да има нужда от нови клиенти за много време напред. Освен това римляните са свикнали да си доставят оръжия от добре познати производители като Пиза и Популония. Цялата работа крие и други предимства, а именно, че когато дойде време да си получим стоката, тя ще ни бъде донесена до пристанищата в Аквилея и Патавиум, откъдето ние само ще я натоварим на кораби и ще можем да я пренесем, до което си искаме италийско или адриатическо пристанище, далеч от оживения римски трафик. Никой римлянин няма и да научи за подозрителните товари, да не говорим, че в града дори не са научили за новото експортно перо на Италийска Галия. Римските търговски интереси открай време са лежали на запад, в басейна на Тосканско море.
— Но дали Източна Галия ще може да поеме нови поръчки за по-нататък?
— Определено! Колкото повече работа намираме за местното население, толкова повече занаятчии ще се насочват натам. Не мога да му отрека на Квинт Сервилий Цепион, намислил е прекрасен план.