— Ами самият Цепион? Той съвсем не е приятел на италийците!
— Да, но затова пък си има причини да мълчи — ухили се Силон. — Няма намерение да разпространява сред приятелите си римляни с какви дела се занимава в действителност. Става дума просто да скрие Златото на Толоза в предприятия, колкото се може по-отдалечени от Рим. Освен това държи на сенаторския си статут, което означава, че ще стои по възможност встрани от практическата дейност на градовете си и ще се надява само да му се плащат редовно наемите за земята. Стига счетоводителите му да си вършат добре работата, той никога не би хукнал сам да проверява как стоят нещата в Галия. В интерес на истината, още не мога да си обясня как точно на него му дойде подобна печеливша схема. Цял Рим знае, че колкото му е чиста патрицианската кръв в жилите, толкова повече му е куха патрицианската глава. А ето, че това не важало за всички сфери на живота. Не, няма защо да се боим от Квинт Сервилий Цепион! Стига сестерциите да продължават да пълнят кесията му, той ще си мълчи и ще се чувства щастлив.
— Тогава трябва да се замислим откъде да намерим още пари — замисли се Мутил и скръцна със зъби. — Кълна се във всички богове, Квинт Попедий, за мен няма да има по-голяма радост на този свят от това да смачкам веднъж завинаги и Рим, и римляните!
Но още на другия ден на Мутил му се наложи да изтърпи присъствието на един, при това от най-знатните римляни. В Бовианум бе пристигнал не друг, а Марк Ливий Друз, надушил следите на приятеля си Силон и нетърпелив да му донесе всички последни новини от Форума.
— Точно в момента в Сената се тегли жребият кой сенатор къде да отиде да раздава правосъдие — обясни той, който трудно можеше да прикрие неудобството си, че в тези смутни времена се е озовал в едно от огнищата на антиримските настроения — Бовианум.
— Наистина ли смятат да приложат от край до край клаузите в лекс Лициния Муция? — не искаше да повярва Силон.
— Наистина — потвърди мрачно приятелят му. — Дошъл съм да ти кажа, че разполагате с шест пазарни дни, за да омекотите удара. Щом започне календарното лято, съдилищата ще заработят с пълна сила и навсякъде, където се установи областният квестион, ще бъдат окачени табели, оповестяващи радостите, които може да донесе на всяко едно семейство издаването на нужната информация. Ще се намерят не един и двама алчни люде, които биха продали майка си и баща си за четири хиляди сестерции, а защо не и за осем, дванайсет хиляди? Предполагам, че от цялата работа мнозина ще напълнят гушите. Пълен позор, но така или иначе целият римски народ, патриции и плебеи заедно, прие закона без нито един глас против.
— И къде ще работи най-близкият до нас град? — попита за всеки случай Мутил.
— В Езерния. Всеки от областните квестионес ще бъде настанен в римска или латинска колония.
— Нали! Защото не смеят да отидат другаде.
Настъпи неловко мълчание. Нито Мутил, нито Силон имаха намерение да издадат плановете си за война, а това разтревожи още повече Друз, който бе дошъл именно с мисълта да ги разубеждава в агресивните им настроения. Той добре съзнаваше, че двамата му събеседници крият много неща, но не смееше да ги разпитва: от една страна, беше твърде близък приятел със Силон, за да го предава пред когото и да било, а от друга — си оставаше римлянин, който не би замълчал пред сънародниците си, случеше ли се да подочуе за заговор срещу Рим. Затова гледаше да засяга само теми, които не застрашаваха директно патриотизма му.
— Как предлагаш да постъпим? — попита Мутил Друз.
— Както казах, надявам се да омекотите удара. Убедете всички онези, които са си вписали неправилно имената в списъците с римски граждани, да напуснат възможно най-скоро римските и латинските градове и колонии. Знам, че няма да им се иска да го сторят, но вие ще ги убедите. Ако останат, чака ги бой с камшик, глоба, включване в черните списъци, насилствено изгонване от домовете им — обясни Друз.
— Не могат да направят подобно нещо! — все още се опитваше да се улови за някакъв мираж Силон. — Марк Ливий, тъй наречените лъжливи граждани са твърде много! Със сигурност Рим няма да иска да си създава едновременно толкова врагове. Рим не може да приложи на практика своя закон! Едно е да накажеш с бой някой случаен италиец тук и там, но да размахваш камшика си по гърбините на цели села и градове? Това би било лудост! Италия няма да се остави на подобно унижение! Можеш да имаш думата ми!