— Не можеш ли да отпратиш издайницата при баща й? — подхвърли Силон.
— Той не ще и да знае за нея, нищо че е готова и майка си да предаде заради него. Дори ако ме питаш, мисля, че ви е предала именно с надеждата той да я вземе при себе си. Мисля, че засега съм й сложил здрав намордник, но никой не може да е сигурен няма ли пак да се освободи от каишката си и да отиде при Цепион. Затова най-добре не идвай в Рим или поне стой далеч от дома ми. Ако имаш да ми съобщиш нещо спешно, ще ме извикаш на среща извън града.
— Дадено. — Силон вече беше вдигнал ръка да удари коня по задницата, когато се сети за нещо последно. — Много поздрави на Ливия Друза, на Марк Порций и, разбира се, на скъпата ми Сервилия Цепионида.
В мига, в който той удари животното и то се понесе напред, по лицето на Друз се изписа непознато за приятеля му изражение на болка и печал.
— Тя умря съвсем скоро! — извика римлянинът през рамо. — Да знаеш колко ми липсва!
Както беше писано в лекс Лициния Муция, в единайсет града на Италийския полуостров бяха учредени местни съдилища — квестионес. Градовете бяха, както следва: Рим, Сполециум, Коза, Фирмум Пиценум, Езерния, Алба Фуценция, Капуа, Регаум, Луцерия, Пестум и Брундизиум. В закона беше предвидена изрична клауза, според която щом съдилищата свършеха работата си в тези селища, те щяха да се преместят в някой от другите римски или латински градове в съответната област. Единствено Лациум си остана без съд: римският Сенат реши, че марсите заслужават повече внимание, затова пренесоха единайсетия квестион в Алба Фуценция.
Като цяло обаче видните италийци, които се бяха събрали в Грументум седем дни след посещението на Друз у Мутил в Бовианум, бяха успели да убедят сънародниците си, уличени в подправяне на списъците, да напуснат римските и латинските колонии и да се върнат по родните си места. Разбира се, намериха се и такива, които не можеха да повярват какво ги очаква, или може би такива, които предугаждаха, че римските закани не са напразни, но не знаеха как така изведнъж да зарежат домовете и делата си и смятаха да чакат. В крайна сметка, тъкмо те отнесоха на главите си цялата ярост на римските квестионес.
Освен председателя с консуларен статут и двамината му помощници — сенатори всеки съд имаше под свое разпореждане цял екип от писари, дванадесет ликтори (всеки от председателите официално бе получил проконсулски империум) и въоръжена дружина от сто доброволци, набрани из средите на оттеглилите се от войската конници или пък гладиатори, достатъчно умели, за да препускат в галоп с конете.
Съдиите бяха избрани чрез жребий. Нито на Гай Марий, нито на Публий Рутилий Руф имената бяха изтеглени, което можеше и да се очаква; най-вероятно дървените им топчета изобщо не бяха сложени в буркана, който трябваше да се завърти като пумпал и да се чака кои топчета ще изскочат първи през тесния му страничен отвор.
На Квинт Лутаций Катул му се падна Езерния, на Гней Домиций Ахенобарб Понтифекс Максимус — Алба Фуценция; Скавър беше подминат от съдбата, за сметка на това Гней Корнелий Сципион Назика получи Брундизиум, което навярно никак не му беше по сърце. Прасчо Метел Пий и Квинт Сервилий Цепион бяха избрани за младши съдии, също както и зетят на Друз Марк Порций Катон Салониан. Друз също не изтегли нищо. За него това беше голямо облекчение, тъй като иначе трябваше да се оправдава пред Сената как личната му съвест не му позволява да изпълни задълженията си.
— Нарочно са го направили, при това е било голяма грешка — сподели Марий пред Друз малко по-късно. — Ако можеха да разсъждават поне малко, а в крайна сметка нали затова са сенатори, биха направили така, че задължително и ти да бъдеш сред изтеглените. Така щяха да те накарат публично да обявиш чувствата см. Като се има предвид обстановката в момента, това щеше силно да те дискредитира!
— Ами аз много се радвам, че не могат да разсъждават — още веднъж благодари на късмета си Друз.