И така, докато Катул Цезар бършеше по себе си храчките на всички самнити, Ахенобарб Понтифекс Максимус се радваше на известно уважение от жителите на Алба Фуценция, където марсите не бяха подложени на същия терор, както самнитите в Езерния. Колкото до останалите съдии, пръснати из страната, някои се оказваха безпощадни като Катул, други проявяваха поне известни скрупули, а трети, подобно на върховния понтифекс, се опитваха да бъдат по възможност човечни. И все пак дори те не бяха способни да предотвратят смъртната омраза, която все повече се наслояваше сред населението на Италия и убеждаваше покорените народи, че на всяка цена трябва да се отърват от „съюза“ си с Рим, пък ако ще и с цената на главите си. Така и никой от съдиите не посмя да прати телохранителите си навътре в страната, за да търсят изпокрилите се от закона нарушители.
От всички съдии имаше един, който успя да си навлече, освен другите и неприятности от чисто правно естество. Това бе Квинт Сервилий Цепион, прикачен като помощник към съда на Гней Сципион Назика В Брундизиум. От самото начало Назика бе предчувствал, че прашното, напечено от слънцето римско пристанище няма да се окаже любимото му място, затова кажи-речи с пристигането си се оправда с някаква болест (която за голяма радост на местното население се оказа хемороиди) и хукна да се лекува обратно в Рим. Така местният квестион трябваше да бъде поверен на някой от двамата му заместници, сиреч на Цепион, подпомаган от Прасчо Младши Пий. Както и навсякъде другаде, тук фалшивите граждани отдавна бяха изчезнали, а информатори не се явяваха. Ден след ден се четеше списъкът на заподозрените, но никой не благоволяваше да се яви пред съда. Ден след ден Цепион чакаше някой да му падне в ръчичките, докато най-накрая един от местните не му представи железни доказателства срещу един от най-уважаваните римски граждани в цял Брундизиум. Обвиненият не влизаше в броя на новозаписалите се, но осведомителят предварително се беше застраховал, твърдейки, че си бил присвоил гражданството двайсет години по-рано. Като куче, надушило най-после мечтания кокал, Цепион се хвърли да разследва случая. В желанието си обвиняемият да послужи за назидание на съгражданите си, при разпита му той беше подложен на изтезания. Метел Пий се уплаши от подобен подход и протестира, но Цепион отказа да го слуша, убеден във вината на заподозрения, нищо че бедният човек беше един от стълбовете на местния морал. По-късно обаче бяха представени неопровержими доказателства, че обвиненият е точно това, което твърдеше — пълноправен римски гражданин, при това с положение. В мига, в който истината излезе наяве, пострадалият даде мъчителя си под съд и двамата хукнаха да търсят справедливост в Рим. В крайна сметка наложи се първият консул Крас Оратор да държи една от най-пламенните си речи, за да отърве Цепион от наказание. Макар и оправдан обаче, той повече не можеше и да мисли да се върне в Брундизиум. Вместо това Гней Сципион Назика, който не си спести нито една ругатня, дошла му наум по адрес на бездарния му помощник, беше принуден пак да ходи в омразната провинция. Колкото до Крас Оратор, той съвсем не беше щастлив от факта, че трябва да защитава човек, когото не може да търпи.
— Понякога си мисля, Квинт Муций — оплака се той пред братовчед си, който открай време му беше най-близкият приятел, — че е жалко, дето точно ние се паднахме консули в тази ужасна година!
След известно време Публий Рутилий Руф прати писмо на Луций Корнелий Сула в Близка Испания. Беше получил специално вест от легата, че жадува за новини и би искал някой да го държи в течение за събитията в Рим. Не беше Рутилий Руф човекът, който би се отказал от подобна възможност за литературна изява.
„Защото, Луций Корнелий, бих се заклел, ако трябва, че от всички онези, които наричам приятели, на никого друг не бих драснал дори ред. Но ти не си като останалите и за мен е истинско удоволствие да те държа информиран за нещата, които се случват около мен. Нека започна с работата на специалните съдилища — квестионес, плод на най-разчулия се през последните няколко години закон — тъй нареченият лекс Лициния Муция. Още към края на лятото всички се убедиха колко непопулярна е сред съседите ни подобна наказателна мярка и мнозина са онези, които предпочитат да си намерят някое оправдание и да избягат от длъжности на съдия — следовател, вместо да чакат кога ще ги пратят. Най-накрая се намери и достатъчно сериозен повод всички останали из провинцията едновременно да се приберат в Рим. Племената на саласите, брените и ретите започнаха периодично да нападат и опустошават земите на север от река Пад, като в крайна сметка доведоха до порядъчен хаос цялата област между езерото Бенак и Долината на саласите, сиреч Средна и Западна Транспаданска Галия. Без дори да се замисли, Сенатът обяви извънредно положение и преустанови всякакви съдебни процедури по отношение на незаконните римски граждани. Всички съдии се завтекоха към домовете си, отдъхвайки си от натрупаното напрежение. И навярно като форма на отмъщение заради неприятностите, които им причини, гласуваха единодушно срещу разбунтувалите се племена в Италийска Галия да бъде пратен самият Крас Оратор начело на армия. Задачата бе, ако не успее да ги усмири съвсем, то поне да ги изтика от цивилизованите краища на областта. Крас Оратор се справи блестящо, като за целта му бяха нужни не повече от два месеца.