Е, помисли за това, Луций Корнелий. Вече съм обсъждал въпроса с Гай Марий и той искрено подкрепя идеята. Подкрепя я и самият Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус! Откакто му се роди син, който при това му е одрал кожата, старецът не е на земята от радост. Иди ме питай как тъй ще наричам «старец» човек, който е на моите години.“
Сула стоеше в квартирата в Таракон и бавно поглъщаше дума по дума посланието на словоохотливия си кореспондент. Най-голямо впечатление му направи новината, че Далматика била родила син на Скавър. Колкото и Рутилий Руф да бе смятал, че останалата част от писмото му съдържа по-интересни новини, приятелят му далеч не бе избягал от призрака на Далматика и горчиво се усмихваше на съпружеските успехи на Принцепс Сенатус. Едва след като успя да възстанови в паметта си някакъв бегъл спомен какво точно представляваше любимата му, той седна да размишлява върху идеята да се кандидатира повторно за претор. Рутилий Руф беше прав — сега му беше времето. Сула не се и съмняваше, че Тит Дидий ще го пусне да си върви; не само това, ами щеше да го отпрати с нужните препоръчителни писма, които да увеличат шансовете му в комициите. Е, не беше той, който спечели венеца от трева — честта се беше паднала на Квинт Серторий, — но пък и никой не можеше да го обвини, че не си е свършил добре работата.
Дали не продължаваше да преследва напразни блянове? Нима Фортуна не се бе подиграла с него, когато прати бедната Юлила точно в онзи миг на поляната над Цирка? Не беше ли уловка от страна на боговете онзи венец от трева, който тя несъзнателно му изплете, без да знае какво означава подобно отличие за римския войник? Или пък, напротив, Юлила е виждала в бъдещето и го е предричала? Дали на Сула му оставаше още време да спечели своя венец от трева? Но в коя война? По света не се случваше нищо кой знае колко вълнуващо, от никъде не се задаваха заплахи. Е, вярно, че в Испания още се чуваше звънът на оръжията, но пък и задълженията на Сула не бяха такива, каквито биха му позволили да се окичи с корона граминея. Тит Дидий го използваше като специалист по логистика и стратегия, като човек, който знаеше откъде да намери провизии и оръжия, как да прегрупира силите си; но не и като командващ легион, който да се хвърли пръв в атака пред войниците си. Сула се надяваше, че щом се добере до преторския пост, ще успее да смени Тит Дидий от командването му в Испания. Испания беше богата провинция, а от богатства той най-силно се нуждаеше!
Трябваха му пари. Всеки ден си го повтаряше. На четиридесет и пет времето започва да тече по-бързо; да се забавеше още малко и завинаги щеше да изгуби шанс за консулски мандат; можеха често да го сравняват с Гай Марий, но Гай Марий си оставаше изключение. Като него втори нямаше, дори Луций Корнелий Сула не можеше да го гони по стъпалата на историята. За него единствен път към властта си оставаха парите, а пък в интерес на истината те и на Марий бяха помогнали. Ако не бяха баснословните богатства, които той си бе спечелил като претор в Далечна Испания, старият Цезар никога нямаше да му предложи дъщеря си за жена, а ако Марий не се бе оженил за Юлия, никой друг не би могъл да го качи на консулския стол. Пари. Сула трябваше да намери пари! Затова идваше време да се върне в Рим, да спечели изборите за претор, а после отново да дойде в Испания и да си пълни кесиите.
А по-късно, през август следващата година, след дълго мълчание Публий Рутилий Руф му прати и второ писмо:
„Бях болен, Луций Корнелий, но вече съм се възстановил напълно. Лекарите ми изброиха хиляди неразгадаеми диагнози, но аз и без тях си знам от какво точно страдах — дълбока скука. Напоследък обаче в Рим започнаха да назряват интересни събития, затова отдавна съм скочил на крака и чакам да видя какво ще се случва.
Най-напред да те зарадвам, че вече се говори за кандидатурата ти за претор. Реакциите сред избирателите са изключително в твоя полза, така че бъди уверен в успеха. Скавър още не се е отметнал от поддръжката на каузата ти, което е и начин да намекне пред приятелите си, че далеч не те смята за виновен в онази почти забравена история с младата му жена. Самомнителен дъртак! Така и няма да си признае публично, че именно той те накара да поемеш по пътя на изгнанието, както ти всъщност стори. И все пак принудителният ти престой в Испания донесе своите плодове! Ако навремето Гай Марий бе получил от Прасчо дължимото за услугите си в Африка, то пътят му към властта щеше да е далеч по-лесен. Но Тит Дидий е почтен човек и знае как да благодари на приятелите си.