Сега да минем на чуждестранния бюлетин. Най-после Никомед, царят на Витиния, умря. Ако не бъркам в сметката, ще да е бил на деветдесет и три. Първородният му син, роден от отдавна отишлата си витинска царица, вече е на шейсет и пет, но успя да запази престола за себе си. Оказва се обаче, че и брат му Сократ (той самият царува под името Никомед III в духа на фамилията), петдесет и седем годишен, се домогва до властта и вече е пратил молба до римския Сенат и народ Никомед III да бъде свален и той да заеме мястото му. Сенатът се отнася по въпроса с присъщата си мудност — явно, че колегите ни не се интересуват особено от външната ни политика. Изглежда, станали са нови бъркотии в Кападокия, където народът свалил царя си от престола и на негово място сложил някой си Ариарат IX. Той обаче починал скоро след това при съмнителни обстоятелства или поне такава е официалната версия; младият цар и регентът му Гордий са отново на власт, не без съдействието на понтийския цар Митридат и вярната му армия.
Когато Гай Марий се върна от пътешествието си из онези краища на света, той изнесе специална реч пред Сената, в която ни предупреждаваше колко опасен е младият цар на Понт Митридат. За жалост обаче малцината сенатори, благоволили да посетят точно това заседание, прекараха повечето време в приятна дрямка. Най-накрая Скавър Принцепс Сенатус лично стана, за да заяви, че според него Гай Марий бил преувеличавал. Дочувам, че младият цар щедро обсипвал Скавър с писма, в които, освен че не си пестял ласкателствата, но и изпъквал с рядко изящен гръцки; цитирал всички класици, като се почне с Омир и Хезиод, мине се през Есхил, Софокъл и Пиндар и се свърши с Менандър и Пиндар. От всичко това Скавър си направил елементарното заключение, че Митридат няма нищо общо с образа, който ние, римляните сме свикнали да придаваме на източните деспоти. За нашия Принцепс Сенатус човек, който чете класиците, не може да навре копието си в съкровените задни части на баба си. Затова пък Гай Марий твърди, че същият този Митридат, наречен от народа си Евпатор, е оставил майка си да умре от глад, убил е брат си, царувал под регентството на същата тази майка, убил е неколцина от чичовците и братовчедите си, а най-накрая е отровил и сестра си, за която е бил женен! Прекрасен човек, както виждаш, явно е чел много класика!
Иначе на политическата сцена в Рим нищо не се случва. По-интересно е в съда. Втора поредна година Сенатът прати неколцина от своите членове да се трепят по пътищата на полуострова в издирване на онези хиляди италийци, които се бяха записали незаконно като римски граждани, но както се случи вече веднъж миналата година, резултатите от неколкомесечните разследвания се оказаха почти нулеви. Общо в десетте области на Италия бяха отбелязани неколкостотин победи на римското право, разбирай, че неколкостотин души са били бити почти до смърт, а след това е трябвало да се продадат самите себе си, за да се издължат на римската хазна. Да си призная честно, Луций Корнелий, направо ми настръхва косата при мисълта да ме пратят в някое италийско градче без поне една дузина придружители! Не можеш да си представиш как ни гледат тези хора. Това тяхното е някаква свръхестествена пасивност, сякаш вече принадлежим на напълно отделни светове. Италийците от доста време са престанали да ни обичат, но откакто установихме тези абсурдни съдилища и започнахме да налагаме с камшик, да конфискуваме имоти и пари, няма италиец, който да не ни е намразил от дъното на душата си. Единственият обнадеждаващ факт е, че хазната започва да се изпразва със застрашителни темпове, след като сумите от платените глоби не могат да покрият и малка част от разходите, отишли по изпращането на съдебните комисии, съставени все от сенатори, свикнали на лукс, по далечните краища на полуострова. Двамата с Гай Марий вече готвим предложение пред Сената всички квестионес, учредени по силата на лекс Лициния Муция, да бъдат премахнати като безполезни и струващи скъпо на държавата.
На хоризонта се появи един от най-младите представители на плебейската фамилия на Сулпициите — Публий Сулпиций Руф, който реши да подведе под съдебна отговорност Гай Норбан, задето навремето бил пратил по незаконен начин в изгнание обвинения в държавна измяна заради поражението при Араузио Квинт Сервилий Цепион, заподозрян, както си спомняш, и в открадването на Златото на Толоза. Според Сулпиций въпросът бил неправилно отнесен пред плебейското събрание, когато по онова време вече бил съществувал специален съд, занимаващ се с обвиненията в държавна измяна. Нека допълня, че младият Сулпиций е станал един от най-близките приятели на сегашния Сервилий Цепион, което само доказва лошия му вкус. В защита на Норбан застана самият Марк Антоний Оратор, който произнесе според мен най-добрата реч за целия си живот. С това спечели оправдаването на Норбан, подкрепен от голяма част от съдебните заседатели, и здравата натри носовете на Сулпиций и Цепион. Понеже усещам, че си ценител на ораторското изкуство, специално прилагам към писмото си пълния текст на Антониевата реч.