Колкото до другия Оратор, Луций Лициний Крас, нека поклюкарствам малко за семейството му. Оказва се, че двамата му зетьове са имали напълно противоположен късмет с дъщерите му. Синът на Сципион Назика Сципион Назика отдавна си имаше свой син, Сципион Назика. Но неговата Лициния доказа, че е способна на много и вече му роди и дъщеря. За разлика от сестра си — жената на Прасчо Метел Пий, която никаква я няма. Разправят, че в детската стая в дома им ехото било забележително — толкова празна стояла тя. За разлика от Лициния обаче племенницата ми Ливия Друза не се отказва да ражда. Вече е майка на трета дъщеря, този път Порция, естествено, толкова червенокоса, че човек има чувството как някой е запалил слама върху главата й. И до ден-днешен е влюбена до полуда в Катон Салониан, когото аз лично смятам за доста приятен човек. Но по-важното е, че с жени като Ливия Друза Рим не би се оплаквал от бездетност!
Като че ли се отплеснах от истинската цел на писмото си, но какво пък? Тазгодишните ни едили се оказват обвързани помежду си по доста любопитен начин. Единият от плебейските едили е племенникът ми Марк Ливий Друз, който има за колега поредния богат господин Никой, някой си Ремий, докато един от куриатните едили е зет му Катон Салониан. Очертава се тримата да организират запомнящи се игри.
Нека завършим с малко семейни новини. Бедната Аврелия продължава да живее сам — самичка в сърцето на Субура, но се надяваме Гай Юлий да се върне у дома, ако не идната година, то най-късно на следващата. Тази година претор е брат му Секст, така че вече се задава и неговият ред да си опита късмета на изборите. Разбира се, Гай Марий няма да забрави обещанието си и ако трябва, ще раздава щедри подкупи. Боговете са дарили Аврелия и Гай Юлий с най-забележителното дете в цял Рим. Малкият Цезар, както го наричаме всички, едва е навършил пет години, а вече може да чете и пише. Това може и да не ти се струва кой знае какво чудо, но той чете, без дори да губи време да отделя думите една от друга! Надраскай му някоя глупост на къс хартия и му я дай: ще я разчете открай докрай на глас, без дори да се запъне! Аз и възрастни хора не познавам, които да са способни да го сторят, а той е само на пет години. Вече се чувстваме пълни глупаци в негово присъствие. Момчето и на външен вид е удивително, но никой не може да го нарече разглезено. Мисля, че Аврелия дори се престарава в строгото си отношение към него.
Толкова. За друго не се сещам, Луций Корнелий, Постарай се по-скоро да се върнеш у дома. Някакъв вътрешен глас ми подсказва, че един от преторските столове за догодина е запазен специално за теб.“
Както му препоръчваха приятелите, Луций Корнелий Сула се забърза обратно към дома. Беше обзет от надежди, че най-сетне е дошъл часът му, обаче продължаваше да се страхува да не би в последния момент да се случи нещо, което да препречи пътя му завинаги. След четирите години, прекарани в Испания, струната на любовта в сърцето му се бе обтегнала до скъсване, но колкото и да копнееше той по любимия си Метробий, пак нямаше да го посети нито веднъж. Дори когато театралната звезда потропаше на вратата му и се представеше за негов клиент, на прислугата беше заповядано да крият господаря си от него. Това беше годината на Сула. Ако той се провалеше, това би било знак, че богинята Фортуна завинаги е отвърнала лице от него; Сула никога не би си играл с търпението на безсмъртните. А Фортуна никога не оставаше безучастна, когато някой от любимците й изведнъж насочи чувствата си към някой смъртен и незначителен. Затова сбогом, Метробий!
След като поостана няколко дни у дома, за да се нарадва на децата си, пораснали толкова много, че на човек да му се доплаче, като ги гледа, Сула реши все пак да навести някогашната си приятелка Аврелия. По пътя към дома й си мислеше как четири години от живота на малкия Сула и малката Корнелия са му били откраднати само заради глупостта на някаква си хубавица… И как дори след всичко това той не я беше забравил! Корнелия Сула вече беше на тринайсет, беше наследила крехката хубост на майка си и привличаше мъжките погледи. За сметка на това от баща си не беше взела нищо. Елия осведоми мъжа си, че дъщеря му вече от няколко месеца редовно има мензис, а наболите гърди изпод дрехата й потвърждаваха думите й. При вида й Сула се усещаше безвъзвратно остарял, което беше чувство колкото изненадващо, толкова и неприятно; но пък и Корнелия можеше да се усмихва омайно като покойната Юлила и баща й не можеше да устои на чара й. Синът му беше на дванайсет. В чертите си и той беше наследил почти изключително майчиния си род: руси коси, сини очи, издължено лице, дълъг, месест нос, дълги, източени, но все пак силни ръце.