— Значи птичето не е говорило с Марк Антоний Гнифон.
— Кой е той?
— Моят учител, Луций Корнелий.
— Нима майка ти вече не става за учител, та са ти намерили друг?
— Според нея съм й взимал здравето с въпросите си, когато съм бил малък. И затова тя ми намери учител.
— Когато си бил малък? Да не кажеш, че вече си голям?
— Тогава бях по-малък — отговори Цезар, без дори да се учуди на въпроса.
— Значи си преждевременно израснал — заключи Сула.
— О, не го казвай!
— Защо не, млади Цезаре? Какво имаш против думата?
— Ами обикновено подобен израз се използва за високомерни малки момиченца, които се опитват да имитират бабите си — обясни той леко засегнат.
— А — ха! — На госта му ставаше все по-интересно. — Това надали си го научил от някоя книга. Изглежда, вече можеш да правиш заключения и по личните житейски наблюдения.
— Естествено — изненада се Цезар.
— Достатъчно — сложи край на разговора им Аврелия и отпрати децата в стаята им.
Но синът й продължи да се усмихва през рамо на гостенина, сякаш вече го имаше за свой съучастник, и едва когато майка му го стрелна с поглед, бързо избяга зад вратата.
— Ако не му се случи да прегори твърде бързо, той ще се окаже или най-блестящият представител на класата ни, или нейният зъл гений — рече Сула.
— Да се надяваме, че ще е първото.
— Дали? — отвърна той и се засмя.
— Щял си да се кандидатираш за претор — смени на свой ред темата Аврелия, която и без това знаеше, че Сула не се интересува много от децата.
— Да.
— Вуйчо Публий е уверен, че ще те изберат.
— Тогава да се надяваме, че прилича повече на Тирезий, отколкото на Касандра!
Публий Рутилий Руф се оказа наследник на Тирезий; Сула не само че стана претор, но и получи най-много гласове при изборите, което го прати направо на поста претор урбанус. При нормални обстоятелства задълженията на градския претор се ограничаваха почти изключително с дейността на съдилищата, с удовлетворяване на молби от чисто правен характер. Но при изключителна ситуация (когато двамата консули отсъстват от града или са неспособни да вършат работата си) именно градският претор биваше натоварен със защитата на град Рим, с командването на римските легиони в случай на чуждо нападение; на него се падаше и задачата да прокарва закони и да контролира хазната.
Сула беше доста неприятно изненадан от изборния си успех. По закон градският претор нямаше право да се откъсва от Рим за повече от десет дни наведнъж, което означаваше, че и да иска, не може да се скрие от никого — налагаше му се всеки ден да ляга и става в собственото си легло, да живее в омразната си къща при омразната си жена и непрекъснато да живее под страха, че може да го навести някой спомен от младежките му години. И все пак оказваше се, че може да разчита на нечия много сериозна подкрепа за тежките начинания, които го очакваха — тази на родния му син. Малкият Сула щеше да е неговият приятел, той щеше да го придружава всеки ден на Форума, той щеше да го чака вечер у дома, за да си говорят и да се смеят. Колко приличаше Суланчо на Цезарчо! Ако не в друго, то поне на външен вид. А и момчето можеше и да не е толкова надарено, колкото братовчед си, но беше будно, а и Сула си повтаряше, че ако синът му се беше родил тъй гениален, както малкия Цезар, той самият не би го обичал толкова.
Но не само Сула беше неприятно изненадан от изборните резултати. И ако потърпевшите си скубеха косите, то околните здравата се забавляваха на неуспеха им. Луций Марций Филип шумно бе разгласил намеренията си да става консул, убеден, че при слабата конкуренция мястото му е в кърпа вързано. И все пак за първи консул беше избран по-малкият брат на Луций Валерий Флак Гай, което можеше да се приеме — ако не друго, то Валерий Флаките бяха патриции и в семейството имаха връзки! Но за втори консул бе предпочетен не друг, а онзи непоносим, гнусен нов човек Марк Херений! Чак до Карсеоли можеха да се чуят виковете на възмущение, с които Филип проглушаваше ушите на минувачите по Форума и ги караше да се подсмихват под мустак. Всички добре знаеха на какво се дължи провалът му — не на друго, а на онези язвителни забележки, които му беше отправил Публий Рутилий Руф при обсъждането на лекс Лициния Муция. Дотогава всички или бяха забравили, или се правеха, че са забравили помощта, която Гай Марий бе оказал на Филип при кандидатирането му за народен трибун. Но ето, че заради Рутилий цял Рим си бе припомнил откъде е тръгнал кандидатът за консул, а времето до злополучните избори бе твърде малко, за да се забрави отново.