— Ще му го върна аз на тоя Рутилий Руф! — закани се Филип пред Цепион.
— И двамата ще му го върнем — обеща му Цепион, който също имаше за какво да се ядосва.
Броени дни преди края на същата година Ливия Друза роди момче — Марк Порций Катон Салониан Младши — болнаво, червенокосо, дълговрато и ревливо дете с огромен нос, който стърчеше като човка на безформеното му личице. Дребен, но инатлив, малкият Катон упорито не щеше да се появява на бял свят. В крайна сметка раждането продължи дълго и мъчително. Майката беше буквално разкъсана, преди лекарите и акушерките най-после да поемат новороденото из утробата й.
— Бъди спокойна, домина — утешаваше пациентката си Аполодор Сикул, — на детето нищо му няма: нито подутини, нито синини, нито каквито и да било натъртвания. — В следващия миг по лицето на строгия гръцки лекар се изписа хитра усмивчица. — Ако начинът, по който един човек се е появил на този свят, има отношение с по-нататъшното му поведение, то, домина, ти ще имаш доста проклет син.
Ливия Друза беше крайно изтощена от раждането и само от любезност успя вяло да му се усмихне; в едно беше сигурна — не искаше повече деца. Всъщност това беше и първото от петте й раждания, при които беше изпитала истински страдания.
Едва след няколко дни, в които цялата домакинска работа бе паднала на плещите на неуморния иконом Кратип — след смъртта на Сервилия Цепионида Ливия Друза бе поела грижата за дома на брат си, — беше позволено на останалите й деца да я посетят и да се запознаят с братчето си.
Както се и очакваше, Сервилия застана като замръзнала на вратата, твърдо отказвайки да има нещо общо с новия си брат, когото изобщо не признаваше за такъв. Лила, която напоследък попадаше все по-осезаемо под влиянието на сестра си, също се опитваше да се държи високомерно и безразлично, но майка й успя сравнително лесно да я прикотка при себе си и да я накара да целуне крехкото създание в скута й. Третото момиче в семейството, Порция — или Порцела, както я наричаха, — беше само на четиринайсет месеца и не беше поканена на церемонията. За сметка на това малкият Цепион, който скоро бе навършил три години, присъстваше и беше като пощръклял от вълнение при срещата с брат си. Искаше му се да го поеме, да го гушка, люлее и целува.
— Той ще си бъде мой — зарече се твърдо малкият Цепион, като упорито се дърпаше на бавачката си, дошла да го прибере в стаята му.
— Давам ти го, малки Квинт — изпрати го Ливия Друза, щастлива, че малкият Катон ще си има поне един приятел сред батковците и какичките си. — Ти ще си този, който ще се грижи за него.
Макар и да не бе благоволила да влезе с останалите, Сервилия се задържа при вратата, изчаквайки Лила и Цепион да се отдалечат, сетне направи няколко крачки към леглото и застана в такова положение, че майка й да прочете подигравателния поглед в очите й. Замъгленият поглед на Ливия Друза и бледото й лице й доставяха удоволствие.
— Ще умреш — обеща й съчувствено Сервилия.
На майката секна дъхът.
— Глупости! — сопна се тя на малкото змийче.
— Ще умреш, ще умреш — клатеше глава дъщеря й. — Щом съм го поискала, значи ще стане. Леля Сервилия Цепионида умря, нали? Това бе, защото аз й пожелах да умре!
— Да се говорят подобни неща е колкото грозно, толкова и глупаво — опитваше се да я убеждава Ливия, докато сърцето силно биеше в гърдите й. — Само едно пожелание не стига нещо да се случи наистина, Сервилия. Ако си пожелаеш нещо и то стане, това си е чисто съвпадение. Единствено Фортуна знае кое ще се случи и кое — не! Теб никой не те пита как ти се харесва! Още не си станала толкова важна, че Фортуна да се вслушва в желанията ти.
— Няма нужда да ме убеждаваш, знаеш, че няма да ти се хвана! Аз притежавам от силата на злото. Когато поискам нечия смърт, тя се сбъдва — изхили се злорадо детето и избяга от стаята на майка си.
Ливия Друза затвори очи и потъна в мисли. Не й беше добре; откакто малкият Катон се бе родил, през цялото време се бе чувствала зле. И все пак не можеше да повярва, че Сервилия има някакъв пръст в това. Или поне така си повтаряше.
Няколко дни по-късно обаче състоянието й рязко се влоши. Малкият Катон беше изваден от стаята на майка си и прехвърлен на дойка. Така поне брат му Цепион можеше на практика да изпълни обещанието си и да го наглежда вместо Ливия.