Аполодор Сикул веднага би тревога.
— Опасявам се за живота й, Марк Ливий — съобщи той на Друз. — Кървенето не е обилно, но нищо не може да го спре. Сестра ти има висока температура, а заедно с кръвта изтича и някакъв мътен секрет, за който нямам представа какъв е.
— Богове, какво толкова съм сторил в живота си? — хвана се за главата Друз, опитвайки се да спре сълзите си. — Защо всички около мен умират?
На този въпрос, разбира се, никой не можеше да му отговори. Кратип, който мразеше от дъното на душата си Сервилия, го бе осведомил за разговора й с Ливия, но вуйчото така и не можеше да повярва, че детето е направило нещо на майка си. Така или иначе, от час на час сестра му отпадаше все повече и повече.
Това, което най-силно потискаше Друз, бе, че освен робините в къщата вече нямаше друга жена. Катон Салониан прекарваше цялото си свободно време при жена си, но за сметка на това Сервилия трябваше да бъде държана възможно най-далеч от болната й майка. И Друз, и зет му обаче си даваха ясно сметка, че Ливия Друза търси постоянно нечие друго присъствие. Присъствие на жена. Навярно се надяваше отнякъде да се появи Сервилия Цепионида. Само при мисълта за покойната си съпруга Друз отново се насълзяваше. И все пак той намери решение на въпроса.
На следващия ден Марк Ливий Друз се запъти към дома на човек, когото цял живот никога не беше посещавал — дома на Мамерк Емилий Лепид Ливиан. Неговия роден брат… независимо от това, че старият Друз му отричаше бащинството си. Беше толкова отдавна! Дали изобщо щяха да го приемат?
— Искам да говоря с Корнелия Сципионида — представи се той на вратата.
Вратарят вече си беше отворил устата да му каже, че господарят отсъства, но я затвори и му кимна да влезе. Друз беше въведен в атрия, където почти не се наложи да чака.
За свой ужас той дори не можа да познае възрастната жена, която се появи на една от вратите. Сивата й коса беше неумело вързана на плитка, спускаща се над тила й, дрехите й бяха раздърпани, личеше си, че са били облечени ей тъй, без никакъв опит да се съчетаят цветовете им. Жената беше напълняла, но лицето й се беше покрило с бръчки и определено беше погрозняло; Друз си помисли, че майка му е заприличала на някой от бюстовете на Сципион Африкански, които разкрасяваха Форума. Което не беше голяма изненада, след като тя му беше близка роднина.
— Марк Ливий? — запита тя с плътния си, приятен глас.
— Аз съм — рече той и застина в незнание как да постъпи.
— Колко приличаш на баща си! — отсъди тя, като го огледа. В тона й нямаше нищо осъдително. Корнелия седна на края на някаква кушетка и даде знак на посетителя си да заеме стола срещу нея. — Седни, синко.
— Предполагам, че се чудиш какъв вятър ме е довел при теб — започна той и усети как нещо засяда на гърлото му. Колкото и да се опитваше да прикрие истинските си чувства, лицето му ги издаваше.
— Нещо много сериозно — отговори майка му, — това поне е ясно.
— Сестра ми умира.
Корнелия изведнъж скокна като ужилена.
— Тогава няма време за губене, Марк Ливий. Нека само да обадя на снаха си какво се е случило и тръгваме веднага.
Друз дори не знаеше, че майка му, сиреч и той самият, си имат снаха; майка му пък не можеше да знае, че големият й син вече е вдовец. Брат си Мамерк Друз често бе засичал на Форума, така че имаше някаква смътна представа що за човек е; но така и никога през живота си не бяха разговаряли. Между двамата имаше десет години разлика, следователно Мамерк беше още млад за Сената. Сега се оказваше, че е женен.
— Имаш снаха — отбеляза лаконично Друз, щом двамата с майка му излязоха на улицата.
— Съвсем отскоро — отвърна Корнелия Сципионида. От красивия й тембър не бе останало ни следа. — Миналата година Мамерк се ожени за една от сестрите на Апий Клавдий Пулхер.
— А пък на мен жена ми умря — изрече той ни в клин, ни в ръкав.
— Да, чух. Вече съжалявам, че не дойдох да те видя. Но пък и не вярвах да ме посрещнеш добре, още повече в такъв тежък момент. Както знаеш, винаги съм била горда. Твърде горда, какво да се прави…
— Предполагам, редно е било аз да те посетя.
— Като че ли си прав.
— Дори не ми мина през ума.
Корнелия отвърна с привидно безразличие:
— Разбирам те. Все пак заслужава внимание как, след като не искаш да преглътнеш едно унижение заради себе си, си готов да го сториш заради сестра си.