Ливия Друза направи усилие да се надигне от възглавниците си.
— Аз пък винаги съм си мислила, че си имала кой знае колко любовни авантюри!
— О, имала съм, момичето ми. Само че след като старият Мамерк почина. По едно време толкова често ги сменях, че броя им не знаех. Но любовните авантюри не са нещо сериозно, нали разбираш? Когато липсват силните чувства, те са само начин да проникнеш по-надълбоко в човешката природа. Човек винаги се надява, очаква всеки момент щастието му да се появи на хоризонта. Но една сутрин се събужда и си дава сметка, че авантюрите донасят много повече главоболия, отколкото заслужават, и че в крайна сметка не са те, които ще ти донесат вечно бягащото щастие. Вече има години откакто не съм била с любовник. Достатъчно ми е да живея със сина си Мамерк и да се радвам на приятелите си. Или поне така беше, докато Мамерк не се ожени. — Тя направи кисела гримаса. — Не се спогаждам кой знае колко със снаха си.
— О, мамо, а аз умирам! Никога няма да мога да те опозная по-отблизо.
— По-добре малко, отколкото нищо, Ливия Друза. Но и не можеш да виниш само брат си — Корнелия Сципионида беше достатъчно достойна жена, за да умее да гледа истината в очите. Откакто ви напуснах, нито веднъж не съм се опитала дори за малко да ви видя двамата с Марк. Можех да го направя, но не пожелах. — Тя вдигна рамене и се сети за нещо по-весело. — Както и да е, кой е казал, че умираш? Вече са минали почти два месеца от раждането на детето ти. Ако си щяла да умреш, отдавна да си го направила.
— Това, че умирам, не е свързано с раждането — отговори Ливия Друза. — Аз съм прокълната. Станала съм жертва на злите сили.
Корнелия Сципионида я зяпна удивено.
— На злите сили ли? О, Ливия Друза, каква глупост! Та това са чисти измислици.
— Не, не са.
— Не, дете, зли сили не съществуват! А и кой би могъл да те мрази чак толкова, че да те кълне? Може би бившият ти съпруг?
— Не, той навярно дори не се сеща за мен.
— Кой тогава?
Ливия Друза чак потръпна от ужас при този въпрос, но не отговори.
— Кажи ми! — настоя майка й, както би сторил всеки Сципион на нейно място.
— Сервилия — едва прошепна дъщерята.
— Сервилия? — Корнелия сбърчи вежди и започна да прехвърля в ума си за коя ли Сервилия става дума. — Искаш да кажеш някоя от дъщерите от първия ти брак?
— Точно така.
— Разбирам — поклати глава тя и отново потупа Ливия по ръката. — Не бих искала да те засягам, детето ми, като ти кажа, че това е само плод на болното ти въображение, но най-добре ще е, ако се отървеш от тези измислени предчувствия. Няма защо да доставяш излишни радости на момичето.
Нечия сянка застана над нея. Корнелия Сципионида се обърна, за да види на вратата някакъв висок, червенокос мъж, и непринудено му се усмихна.
— Ти сигурно си Марк Порций — стана тя да го посрещне. — Аз съм тъща ти. Току-що се запознахме повторно с Ливия Друза. Ето, остани ти при нея, аз ще отида да видя брат й.
Тя излезе под колонадата и като забеляза сина си седнал при фонтана в градината, се запъти към него, готова да го изпепели с гневния си поглед.
— Марк Ливий! — викна му още отдалеч. — Знаеш ли, че сестра ти се мисли за прокълната?
Друз я изгледа, като ударен от гръм.
— Не може да бъде!
— О, напротив, убедена е, че това е истината! Била я проклела някоя от дъщерите й, Сервилия.
Той прехапа нервно устни.
— Да, разбирам.
— Като че ли това не те учудва особено, синко…
— Ни най-малко. Детето е същинска напаст. Имам чувството, че да я подслонявам под покрива си е все едно да живея със самия Сфинкс… с единственото чудовище на света, което може да разсъждава като човек.