Така например Сула дори не си направи труда да попита момчето какъв вятър го е довял в Рим, то само си разказа цялата история:
— Баща ми е голям приятел с Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус — похвали се малкият Цицерон, — и с Квинт Муций Сцевола Авгур. Освен това е клиент на самия Луций Лициний Крас Оратор! Затова, щом се увери колко съм надарен и интелигентен, той каза, че няма какво повече да търся в Арпинум, и цялото семейство се преместихме в Рим. Това беше миналата година. Сега си имаме хубава къща в Карина, в съседство с храма на Телус — от другата му страна е домът на Публий Рутилий Руф. Уча и при Квинт Муций Авгур, и при Луций Крас Оратор; повече при Луций Крас Оратор, защото Квинт Муций Авгур е вече доста възрастен. Разбира се, и преди да се преместим за постоянно в Рим, сме идвали често — всяка година. Започнах да се уча на Форума още на осем. Ние не сме прости селяци, Луций Корнелий! Ние струваме много повече от Гай Марий!
Сула искрено се забавляваше да слуша словоизлиянията на тринайсетгодишния си гост, затова дори не понечваше да го прекъсне, ами седеше спокойно облегнат на стола си и чакаше да се случи неизбежното: огромната диня, която служеше за глава на момчето да се откъсне от крехкото си стъбълце и да се пръсне о земята. Ораторът толкова усилено я размяташе напред — назад, толкова енергично кимаше с нея, за да подкрепя жестовете си, че на страничния наблюдател наистина му се струваше как огромната глава всеки момент ще се отдели от врата, който и без това не можеше да го държи във вертикално положение.
— Знаеш ли — продължаваше да се надува Цицерон колкото в преносен, толкова и в буквален смисъл, — вече имам своя публика, която идва специално за упражненията ми по риторика! Толкова съм се обиграл, че каквато и тема да подхвърлят учителите ми, винаги печеля в спора си с тях!
— Трябва ли да разбирам, че възнамеряваш да се заемеш с адвокатска кариера? — обади се Сула, колкото да не излезе, че му е взел думата напълно.
— О, разбира се! И все пак няма да се задоволявам с целите на един Акулеон, колкото и да е бил велик. Кръвта ми е достатъчно благородна, за да гоня и консулство! Е, естествено, първо трябва да вляза в Сената, а дотогава ще имам да водя много дела на Форума. Така говорят всички! — Огромната диня се наведе застрашително напред. — Според моето лично мнение, Луций Корнелий, да разчиташ за политическото си издигане на старата формула, сиреч на успешна военна кариера, скоро ще остане само спомен от миналото. Много по-полезно е постоянно да се показваш пред избирателите, а те не се разхождат по бойните полета, а из римския Форум.
Сула трудно скриваше възхищението си от подобно практично мислене, но намери за уместно да му напомни за себе си.
— Аз самият всичко съм постигнал по старата формула, Марк Тулий. Никога през живота си не съм се занимавал със съдебни дела, а я ме гледай къде съм сега — градски претор.
Но за Цицерон това не беше аргумент.
— Да, но ти, Луций Корнелий, не си се ползвал с моите предимства. А освен това аз ще стана претор, когато му е времето — сиреч на четиридесет.
Домакинът нямаше какво повече да му възрази.
— Не се и съмнявам, че ще успееш, Марк Тулий.
— Да, татко — заоправдава се малкият Сула по-късно същия ден, когато най-после гостенинът си беше отишъл и двамата с баща му можеха да приказват свободно. — Знам, че е голяма бъбрица, но и така ми харесва. Ти как го намираш?
— Намирам малкия Цицерон за обществена опасност, сине, но не мога да му отрека, че е приятна компания. Наистина ли е толкова добър, колкото разправят?
— Трябва сам да го чуеш, за да прецениш.
Но бащата поклати глава.
— Не, благодаря! Още е твърде млад, за да му повишаваме толкова самочувствието! Да му се не види и на самонадеяното провинциалистче!