— Нямам представа, благородни римлянино.
И буквално пред очите им, докато войниците си стягаха багажите и се готвеха да продължат надолу по реката, водите изведнъж се успокоиха. Сула веднага си промени мнението.
— Ще се прехвърлим с лодките, докато реката не е забързала отново — заповяда той.
Веднъж стъпили всички на левия бряг, Сула поотдъхна. Така или иначе обаче, усещаше се, че войниците му съвсем не са спокойни. Дори пълководецът им трябваше да си признае, че го е обзело тягостно чувство, сякаш току-що е прекосил река Стикс и е потънал в Подземния свят. Затова събра на съвет всички центуриони и им даде съвети как да поддържат високия дух на войниците си. Малкият Сула също присъстваше.
— Нека знаят всички, че ще мине доста време, преди да се приберем по домовете си — говореше Сула. — Затова по-добре да свикнем с раздялата с дома и да се радваме на живота на скитника. Дълбоко се съмнявам, че в радиус от неколкостотин мили ще срещнем армия, способна да ни победи. Ако такава армия изобщо съществува на света. Нека войниците знаят, че начело им стои Луций Корнелий Сула, а той е много по-способен пълководец от цар Тигран или от който и да било партиански сатрап. Нека знаят, че за пръв път в историята римска армия стъпва на левия бряг на Ефрат, а това говори достатъчно добре в наша полза.
С идването на лятото отминаваше и желанието на Сула да се спусне надолу из безкрайните равнини на Сирия и Месопотамия. Горещината и монотонният пейзаж съвсем щяха да сломят волята на войниците му, за които неизвестното поне представляваше предизвикателство. Затова от Самосата малката му армия се насочи на изток, поставяйки си за цел град Амида, намиращ се на брега на Тигър. Територията, която сега прекосяваха, беше гранична земя между Армения на север и царство Партия на юг и изток, но така или иначе чужди гарнизони не се виждаха никъде. Легионите гордо тъпчеха полята, осеяни с макове, но и все повече се замисляха за насъщните провизии; на доста места се срещаха земеделски села, но очевидно нивите не даваха достатъчно плод, за да изхранят двайсет хиляди изгладнели войници.
Между Тигър и Ефрат се намираха няколко мънички царства, а именно: Софена, Гордиена, Осроена и Комагена, оградени от високи планински вериги и върхове, които целогодишно бяха покрити с бели шапки сняг. Да се прекосят царствата обаче беше лесно, защото точно през средата им минаваха широки долини, водещи право към бреговете на Тигър. В Амида, градче, издигнато от кирпичени тухли, черно и мръсно, Сула имаше честта да се запознае едновременно с царете на Комагена и Осроена, които не бяха устояли на изкушението да видят с очите си как изглеждат римските легионери и да подпитат тук-там каква е целта на тази очевидно мирна експедиция.
За Сула имената на двамината царе се оказаха съвсем непроизносими, но за щастие и двамата владетели си бяха прикачили по някой гръцки прякор, с който да се представят пред света; така царят на Комагена беше наречен Епифан, а този на Осроена — Филоромайос.
— Достопочтени римлянино, намираш се на арменска територия — предупреди го загрижен царят на Комагена. — Могъщият цар Тигран ще реши, че си му обявил война.
— При това той се намира съвсем наблизо — добави царят на Осроена.
Сула нададе ухо за тази вест, но не личеше да е разтревожен.
— Наблизо ли бил? — попита. — Къде по-точно?
— Заел се е със строежа на нова столица в южните части на царството си — обясни Филоромайос. — Мястото се нарича Тигранокерта и той толкова се е влюбил в него, че вече дори не помисля да се върне в Артаксата.
— И къде е тази Тигранокерта?
— На изток от Амида, леко на север — обади се отново Епифан. — На петстотин стадия оттук.
Сула бързо раздели числото на осем.
— Аха, около шейсет римски мили.
— Надяваме се, нямаш намерение да продължаваш натам.
— Защо не? — чудеше се той. — Никого не съм убил, никого не съм ограбил. Нито храмовете могат да се оплачат от войниците ми, нито селата, които сме оставили зад гърба си. Идвам с мир и искам да разговарям лично с цар Тигран. Всъщност дори имам молба към вас. Щом сте толкова любезни, защо не пратите вест на цар Тигран в Тигранокерта, че му отивам на посещение? Изключително миролюбиво посещение.
Двамата царе пратиха вест на Тигран за предстоящото посещение на Сула, но арменецът отдавна беше научил за нахлуването на римляните и ако досега си беше мълчал, то бе само защото не му се воюваше. И все пак, какво търсеше този римлянин на изток от Ефрат? Тигран трябваше да е луд, за да повярва, че човек отива на мирно посещение с двайсет хиляди войници зад гърба си, но пък и армията на Сула беше достатъчно скромна, за да тревожи излишно владетеля на Армения. Въпросът пред Тигран беше дали да нападне, или да не нападне. Също като Митридат и той се изпълваше с непреодолим страх при самото споменаване името Рим. Ето защо реши в никакъв случай да не атакува пръв, ами само да се пази неприятелят да не го изненада. Междувременно щеше да свика войската си и да излезе лично да посрещне пустия му римлянин Луций Корнелий Сула.