Сула не се изненада да научи, че петдесетте са пратеници на царя на Партия — само парти можеха да притежават толкова злато. Гледката, която делегацията представляваше, беше наистина вълнуваща. Оказваше се, че целият този непредвиден поход на изток от Ефрат си е струвал усилията. Тигран Арменски беше в зависими отношения от царя на Партия, това Сула добре го знаеше; навярно нямаше да му е трудно да убеди партите навреме да сложат намордника на своя васал, та Митридат Понтийски да остане занапред сам в завоевателните си намерения.
Но срещата си имаше своята символична стойност, затова Сула държеше на това другите да го гледат него отдолу, не той тях.
— Ще се срещна с онези от партите, които говорят гръцки. Както и с цар Тигран. Нека бъде вдругиден, на брега на Ефрат, на място, където гостите ми ще бъдат специално заведени от подчинените ми.
Това бяха нарежданията му към Морсим. Макар той самият да бе имал възможност да се налюбува на златотканите им одежди, членовете на посолството не бяха успели дори да го зърнат — нещо, на което особено държеше. След като външният му вид бе въздействал еднакво силно и на Митридат, и на Тигран, би било жалко, ако той не използваше този си коз и в предстоящите разговори с партите.
Както знаем, Сула беше роден актьор, затова не пропусна случая да нареди декора според вкуса си, без да изпуска и най-малката подробност. Най-напред бяха взети на заем от намиращия се в близост храм на Зевс няколко плочи полиран мрамор, които бяха сглобени във внушителен подиум. Върху този подиум беше сложен втори, по-малък, една стъпка висок и достатъчно тесен, за да може да побере само един стол. От предната страна на този малък подиум блестеше плоча розов мрамор, която допреди няколко часа бе украсявала пиедестала на Гръмовержеца Зевс. Върху останалата част от подиума бяха поставени няколко мраморни столове, изобразяващи с облегалките си всевъзможни зверове — грифони и зинали лъвове, сфинксове и орли, — които войниците на Сула бяха изнамерили из по-богатските къщи в Зевгма и бяха взели, повечето пъти, без да питат собствениците. Шест подобни стола бяха наредени в полукръг от едната страна на малкия подиум, срещу тях беше сложен само един, най-изящният от всички, представляващ преплетените фигури на два крилати лъва — на него щеше да седи цар Тигран. На малкия подиум беше поставен куриатният стол на Сула, издялан от слонова кост и, общо взето, невзрачен в сравнение с мраморните чудеса около него. Над цялото това съоръжение бе спуснато платнище от злато и пурпур, заето пак от храма на Зевс, където бе крила олтара зад статуята на божеството.
В уречения ден, скоро след изгрев-слънце един от стражите на Сула лично заведе до мраморния подиум шестимата парти, избрани измежду цялата делегация, и ги настани на шестте стола, наредени в единия край; придружителите им щяха да останат на голата земя, където предвидливият домакин им беше осигурил и столчета, и сенчица. Както можеше да се очаква, Тигран понечи да се качи на розовия мрамор, но стражите къде любезно, къде не чак толкова го настаниха на стола с крилатите лъвове, обърнат лице в лице с пратениците на партите. И така, партите гледаха Тигран, Тигран гледаше партите, а розовият подиум стоеше многозначително празен.
Когато всички се бяха настанили, се появи и самият Луций Корнелий Сула, облечен в пурпурно поръбената си тога претекста и носещ в дясната си ръка пръчката от слонова кост — знак, че притежава империум. Единият край на пръчката стоеше леко притиснат в дланта му, другият се вмъкваше в гънката на лакътя му, самата пръчка се опираше на мускула на ръката му. Макар и да се бе скрил вече под платнището, косата му продължаваше да искри като запалена от слънцето. Гостите му безмълвно го проследиха как изкачва стъпалата на големия, после и на малкия подиум, как без дори да ги е удостоил с поглед сяда на куриатния си стол, прибира единия си крак назад, отпуска другия напред и заема класическата поза на римски магистрат.
Никой от присъстващите не се зарадва на подобно посрещане, най-малко Тигран. Но вече ги бяха изиграли и ако тепърва обърнеха въпрос защо не седят на едно ниво с римлянина, само щяха да се изложат.