— Благородни пратеници на царя на партите и ти, царю Тигране, бъдете добре дошли на тези преговори — поздрави всички Сула от подиума си. Правеше му удоволствие да се взира в очите на всеки от събеседниците си, които до един бяха като поразени от светлите му ириси.
— Не ти трябва да ни пожелаваш добре дошли, римлянино! — сопна му се Тигран. — Аз поканих представителите на своя сюзерен, за да говорим.
— Да ме прощаваш, царю, но това са преговори, които аз смятам да водя с вас, не обратното — усмихна му се чаровно Сула. — Вие дойдохте при мен, аз просто ви посрещам, както подобава. — И за да не остави време на Тигран да му отговори, той се извъртя леко към партите и като оголи зловещите си кучешки зъби, за да ги сплаши от самото начало, попита: — Кой от вас, благородни парти, стои начело на вашата делегация?
Беше логично това да бъде възрастният човек, седнал най-близо до Сула, който сега царствено кимна с глава.
— Аз, Луций Корнелий Сула. Казвам се Оробаз и съм сатрап на Селевкия на Тигър. Единствено царят на царете Митридат, владетелят на партите е мой господар. Нека ти предам съжаленията му, че големите разстояния не му позволяват да се яви лично на днешната среща.
— Предполагам, че той сега се намира в лятната си резиденция в Екбатана? — подхвърли Сула.
Оробаз примигна учудено.
— Ти си добре осведомен, Луций Корнелий Сула. Никога не съм предполагал, че в Рим знаете толкова много за нас.
— Наричай ме просто Луций Корнелий, благородни Оробаз — помоли го Сула. Наведе се почти незабележимо, гърбът му продължаваше да стои напълно изправен, в цялата му поза се съчетаваше колкото грация, толкова и неприкрито властолюбие, както би подхождало на всеки римски управител в подобна ситуация. — Днес ние създаваме история, благородни Оробаз. Откакто свят светува, за пръв път пратеници на царя на партите разговарят с пратеник на град Рим. А това, че срещата ни се състои на самите брегове на реката, която служи за граница между нашата и вашата половина от света, е изключително благоприятен знак.
— Право казваш, благородни Луций Корнелий — съгласи се Оробаз.
— Не ме наричай „благородни“, само Луций Корнелий — пресече го той. — При нас в Рим няма значение кой е благородник, кой — не.
— И ние така сме чували, но ни се струва странно и непонятно. Нима сте като гърците? Как можа Рим да достигне такива висоти без царе и без благородници? Гърците можем да ги разберем. Те така и никога не станаха велик народ, защото си нямаха велик цар — вместо да се обединят под властта на един, предпочитаха да живеят разделени на стотици мънички държавици, които само воюваха помежду си. Докато Рим владее света, сякаш начело му стои същият велик цар, както и на нас самите. Как можахте да постигнете толкова неща без цар, Луций Корнелий?
— Самият Рим е наш цар и господар, благородни Оробаз, дори по-скоро царица, защото сме свикнали да я споменаваме в женски род — „Рома“. Гърците се подчиняваха на идеали, вие се подчинявате на волята на един-единствен човек, вашия цар. Докато ние римляните се подчиняваме на Рим и единствено на Рим. Ние не прекланяме глава пред никой смъртен, благородни Оробаз, нито си търсим идеали, на които да се подчиняваме. Рим е нашият бог, нашият цар, от Рим черпим сили за живот. И макар всеки от нас, римляните да се опитва да прослави името си, да изпъкне в очите на останалите римляни, в крайна сметка всичко, което е вършил през земното си съществуване, вършил го е в името на Рим и за славата на Рим. Ние не боготворим смъртните, благородни Оробаз, не боготворим и идеали; боготворим родния си град.
Хората се раждат и умират, днес са тук, утре ги няма. Идеалите, и те… Ветрове ги веят тях. Докато онова място под слънцето, което наричаме Рим, ще остане за вечни времена такова, каквото е, и всички, които са се родили на негова земя, ще се грижат за неговата слава, за неговото величие. Ето аз, Луций Корнелий Сула, съм велик римлянин. Но когато се разделя с живота, всички дела, които съм извършил по земния си път, ще останат в спомена за родното ми място — Рим. И ако съм дошъл тук сега, то не е заради самия себе си, нито заради някого друг смъртен. Дошъл съм от името на своя роден град — от името на Рим! Ако сега сключим договор, този договор ще бъде отнесен в храма на Юпитер Феретриец, най-стария храм в Рим, където ще остане завинаги — и хората дори ще забравят, че аз съм този, който го е сключил. Под него ще стои единствено името на Рим и той ще се превърне в частица от голямото завещание на нашия Вечен град.