Сула можеше да държи добри речи, защото се бе научил на красив, атически гръцки, в което превъзхождаше и шестимата парти, и арменския цар Тигран. Те всички го слушаха като омагьосани, навярно в напразни усилия да проумеят начина на мислене, който е различен от техния. Нима има на земята място, което да струва повече от хората, живеещи на него? Нима същото това място можеше да се смята за по-възвишено от плодовете на човешкия ум?
— Но това място под слънцето, Луций Корнелий — възрази Оробаз, — не е ли то просто купчина предмети, събрани заедно? Да речем, че Рим е град. Но какво е един град, ако не много къщи, построени една до друга. Да речем, че е светилище — няколко храма и нищо повече. Да речем, че е просто частица от майката — земя — една гора, едно поле, няколко скали… Как може точно тази частица от майката — земя, точно тези къщи, точно тези храмове да родят подобни чувства на власт и благородство? Нима когато живеете за Рим, а Рим е, чувал съм, голям град, вие живеете за многото къщи, които го изграждат?
За да му отговори, Сула протегна пред себе си пръчицата си от слонова кост.
— Ето това е Рим, благородни Оробаз.
Сетне докосна белоснежната кожа на мускулестата си ръка.
— И това е Рим, благородни Оробаз.
Придърпа полите на преторската си тога, за да се видят краката на куриатния му стол, кръстосани в буквата Х.
— И това е Рим, благородни Оробаз.
Протегна високо лявата си ръка, с която придържаше тогата си, и прокара пръсти по вълнения плат.
— И това е Рим, благородни Оробаз.
Най-накрая Сула се взря внимателно в очите на всички присъстващи, застанали в краката му, и заключи:
— Аз съм Рим, благородни Оробаз. Също както и всеки друг, който може да се нарече римлянин. Но Рим не е само част от пространството, той е и част от времето — всичко онова, което се е случило от мига, в който Еней, беглецът от опожарена Троя, стъпил на бреговете на Лациум, за да даде начало на рода на римляните, всичко, което се е случило през последните шестстотин шейсет и две години — от деня, когато братята — близнаци Ромул и Рем положиха основите на нашия град, всичко това също е Рим. Някога, в дълбока древност и Рим се е управлявал от царе, но с годините римляните разбрали, че е недопустимо един-единствен човек, пък бил той и цар, да се величае повече от онази частица от времето и пространството, която го дарява със сила и живот. Никой римлянин не може да се смята за по-велик от родното си място. Никой римлянин не може да стои по-високо от Рим. Затова и Рим храни все велики люде. Защото знае, че каквото и да сторят те през живота си, правят го единствено за неговата слава. Всеки един от тях е частица от частицата време, която Рим представлява. И нека знаеш, благородни Оробаз, Рим ще просъществува дотогава, докогато римляните продължават да го обичат повече от себе си, повече от децата си, повече от собствените си деяния за краткия си земен път. — Сула се спря, колкото да си поеме дъх, и тържествено завърши: — Рим ще просъществува дотогава, докогато римляните го имат за по-скъп от всеки един от себе си, от всеки идеал.
— Но тъкмо царят е олицетворение на всичко това, което ти, Луций Корнелий, току-що изброи — възрази Оробаз.
— Царят никога не би могъл да бъде това, което изброих — възрази той. — Царят се занимава най-напред със самия себе си, вярва, че е по-близък до боговете, отколкото останалите простосмъртни, а често се смята за бог. Царете се смятат за нещо повече от всичко останало, благородни Оробаз. Те използват страните, в които властват, единствено за да увековечават себе си. Докато ние, римляните сме приели веднъж завинаги да увековечаваме Рим.
Оробаз безпомощно вдигна ръце.
— Явно не мога да проумея нещата, които ми говориш, Луций Корнелий.
— Тогава нека минем на въпроса защо сме се събрали тук, благородни Оробаз. Днес ни се предоставя исторически случай. От името на Рим аз ви правя следното предложение. Всички земи, които лежат на изток от Ефрат, нека останат и за в бъдеще в полезрението единствено на партианските царе. А земите, намиращи се на запад от великата река, нека останат под покровителството на Рим и хората, които управляват от негово име.
Оробаз надигна посивелите си вежди в знак на недоумение.
— Нима искаш да кажеш, Луций Корнелий, че Рим смята да управлява всички страни западно от река Ефрат? Нима Рим ще свали от престола царете на Сирия, на Понт, на Кападокия, на Комагена, на останалите царства?