— Ако толкова държиш, благородни Оробаз, защо не? Нека човекът гледа, колкото си иска. Той тук ли е? Ако искаш, може да ме провери веднага? Или навярно аз трябва да отида при него?
— Стой си на мястото, Луций Корнелий. Набопаласар сам ще дойде при теб.
Оробаз щракна с пръсти и каза нещо на групата парти, които наблюдаваха преговорите отстрани.
Един от тях, наглед абсолютно същия като всички останали, се надигна от мястото си и излезе напред. Носеше абсолютно същата цилиндрична шапка, обсипана с перли и диаманти, същата спираловидна огърлица, същите украшения като другите членове на делегацията. С ръце, скрити под дългите ръкави, той дотича до подиума, прескочи чевръсто няколкото стъпала и в следващия миг застана пред стола на Сула. Изпод единия му ръкав се показаха пет пръста, които грабнаха дясната ръка на Сула и я обърнаха с дланта нагоре. Гадателят постоя така известно време, мърморейки нещо под носа си — навярно се опитваше да запомни какво точно е видял. Сетне се взря за няколко секунди в лицето на римлянина, поклони му се и заотстъпва назад. Чак когато стигна стола на Оробаз, си позволи да отмести поглед от очите на Сула и да обясни на другите какво точно е видял.
Мина известно време, преди Оробаз да преведе на римлянина какво е било прочетено в бъдещето му. Заедно с петимата си спътници той внимателно слушаше какво му говори Набопаласар и гледаше с нищо да не издаде чувствата си. Най-накрая гадателят се обърна отново към Сула, поклони му се до земята и слезе от подиума. През цялото време дори не посмя да покаже на римлянина друго от себе си, освен сведеното си чело. Възхитителна скромност!
Когато Набопаласар бе хванал ръката му в своята, Сула беше изтръпнал от любопитство, когато гадателят започна да разправя на другите видяното, сърцето му заби тревожно, сякаш се задаваше опасност, когато обаче халдеецът напусна подиума и се прибра на мястото си при останалите зрители, той с облекчение си помисли, че всичко е наред. Каквото и да бе прочел в дланта и очите му гадателят, личеше си, че е потвърдил думите на Сула, а именно, че е велик човек. И му се беше покланял, както би се кланял на царя си.
— Набопаласар твърди, Луций Корнелий, че ти не само си велик човек, но дори си най-великият, който някога се е раждал на земята; че докато си жив, никой не би посмял да ти съперничи не само в Рим, но в целия свят — от река Инд до реката Океан далеч на запад. Ние трябва да му вярваме, защото той току-що намекна, че и великият цар Митридат стои по-долу от теб, а това би могло да му отнесе главата — допълни Оробаз, чийто тон издаваше голямо вълнение.
За свое учудване Сула забеляза, че вече и Тигран го гледа с нескрито благоговение.
— Можем ли тогава да продължим с преговорите? — попита непринудено Сула, като с нищо в гласа, в позата или изражението на лицето си не подсказа думите на парта да са го развълнували особено.
— Ако обичаш, Луций Корнелий.
— Та така. Бях стигнал до момента, в който ви обяснявах защо съм взел войска със себе си, но като че ли не успях да обясня какво имаше да казвам на цар Тигран. За да бъда кратък, помолих го занапред да не напуска страната си, сиреч да не пристъпва на запад от река Ефрат и в никакъв случай да не влиза в съюз с понтийския си тъст, който и занапред би го използвал за своите завоевателни стремежи по отношение на Кападокия, Киликия или Витиния. Щом му изредих всичко това, подбрах войската си и си тръгнах обратно към дома.
— Мислиш ли, Луций Корнелий, че царят на Понт има намерение да завладее само Мала Азия или гледа дори по-високо?
— Според мен той храни амбицията да стане господар на целия свят, благородни Оробаз! Погледни, вече е завладял напълно източните брегове на Евксинския понт — от устието на река Хипанис до Колхида на устието на река Фазис. Изкла племенните вождове на Галатия и я присъедини към царството си, а мен ако ме питаш, ще ти кажа, че не са един и двама кападокийските царе и царици, убити по негова поръчка. Аз съм дълбоко убеден, че именно Митридат убеди цар Тигран да нападне Кападокия наскоро. Но нека обясня какво точно имам предвид да ви предложа. — Сула се приведе напред и необикновените му очи странно заблестяха. — Разстоянието между Понт и владенията на царя на партите е много по-малко от разстоянието между Понт и Рим. Ето защо мисля, че докато царят на Понт не се е отказал от агресивните си намерения, царят на партите ще направи добре, ако не изпуска нито за миг от поглед събитията по западната си граница. Нито действията на своя васал цар Тигран — усмихна се той чаровно, сякаш беше казал някоя смешка. — Това е, което имах да ти казвам, благородни Оробаз.