Друго нещо, което би трябвало да знаеш за срещата на Оробаз с Луций Корнелий Сула, е предсказанието на някакъв си халдеец Набопаласар. Оробаз го накара да гледа на римлянина на ръка и на лице. Аз този Набопаласар и отпреди го познавам, пък брат му гадае на самия цар на царете. Затова, велики и всемъдри тъсте, трябва да знаеш, че халдеецът винаги вижда правилно в бъдещето и никога не бърка. Когато погледна дланта и лицето на Луций Корнелий Сула, той едва не почна да целува земята под краката му, кланяйки му се, сякаш има пред себе си царя на царете. А след това заяви пред Оробаз, че Луций Корнелий Сула бил най-великият човек на земята! От река Инд до река Океан, както сам се изрази. Обхвана ме дълбок страх. Също както и Оробаз.
И се оказа, че сме имали пълно право да се страхуваме. Когато той и придружителите му се върнали в Селевкия на Тигър, там вече ги чакал царят на партите, така че Оробаз незабавно му докладвал за срещата с римлянина. Заедно с подробностите, които бе научил от него за нашата дейност, всемогъщи тъсте. И заедно с предупреждението на римлянина, че ти си си точил зъбите да завладееш дори царството на партите. Цар Митридат се е вслушал в съвета му и сега се чувствам заобиколен отвсякъде от шпиони. Единствената радостна вест, която стигна до мен, е, че царят на царете заповядал и Оробаз, и гадателят Набопаласар да бъдат незабавно екзекутирани, задето дори са си помислили, че на земята може да има по-велик владетел от него самия. Все пак щял да уважи сключения договор и вече бил пратил вестоносец да отнесе решението му до Рим. По всичко изглежда, че старецът дълбоко съжалява, че сам не е имал случай да се запознае с Луций Корнелий Сула. Не се и съмнявам, че при сгоден случай не би му отрязал и на него главата. Жалко, че по време на срещата му с Оробаз Митридат Партски се намираше в Екбатана.
Само бъдещето ще ни покаже благосклонна ли е съдбата към нас, прескъпи тъсте мой. Може пък Луций Корнелий Сула никога повече да не стъпи на изток, да му се наложи да доказва величието си на запад. А може някой ден аз да си сложа титлата цар на царете. За теб това нищо не означава, знам. Но за човек, който е израсъл в царските дворове на Екбатана, Суза и Селевкия, подобен акт би имал изключителен смисъл.
Моята скъпа съпруга, твоята дъщеря се чувства много добре. Децата — и те. Да можех да кажа същото и за общите ни планове с теб… Уви, нищо подобно не се очертава. Поне засега.“
Десет дни след преговорите с партите Луций Корнелий Сула получи своето копие от сключения договор и беше поканен да присъства при откриването на обелиска на брега на величествената река. Отново се беше облякъл в тога претекста и за да не става за смях пред хората, за пръв път се показа гологлав на слънце; надяваше се, че за няколко часа кожата му няма да изгори кой знае колко жестоко, и понеже друго не му оставаше, обилно се намаза с масло.
Разбира се, надеждите му се оказаха напразни, което послужи за урок на малкия Сула никога и по никакъв повод да не сваля шапката си. Нещастието на баща му беше толкова тежко, че чак на околните им се приплакваше, като го гледаха. Кожата му се лющеше, белеше, лющеше, белеше, там, където започваше да заздравява, през порите обилно се стичаше вода, а самият Сула не можеше да си намери място от сърбеж. Едва четиридесет дни по-късно, когато легионите най-после стъпиха на родна земя в Тарс, Сула можеше да се погледне в огледалото и да си каже, че повече не му се чеше. Някъде по течението на река Пирам Морсим бе намерил билкар, който му продаде приятно миришещ балсам против изгаряния и още от първия път, когато се намаза, Сула се усети отново човек. Освен това балсамът щеше да го предпази от белези, факт, който можеше само да радва суетния проконсул.
Както беше премълчал за предсказанието на Набопаласар, така Сула мълчеше и за торбите със злато, които носеше със себе си; дори синът му нищо не знаеше за тях. Първата торба беше подарък от царя на Осроена, но към нея бяха добавени още пет, все в знак на приятелство от страна на Оробаз. На жълтиците беше изобразен профилът на Митридат II, цар на Партия, старец с къс врат, но затова пък с толкова дълъг нос, че спокойно би могъл да лови риба с него. Иначе лицето му се криеше зад грижливо накъдрената коса и брада, а най-отгоре се мъдреше същата малка, цилиндрична шапка, която бяха носили царските пратеници, с тази разлика, че беше опасана с елинистическата диадема, а зад ушите и врата му се спускаше парче плат.