В Тарс Сула предвидливо смени жълтиците за римски денарии и за своя огромна изненада установи, че е забогатял с цели десет милиона денарии или иначе казано — четиридесет милиона сестерции — повече, отколкото беше притежавал преди експедицията си на изток! Разбира се, Сула нямаше да излезе от кантората на местния банкер с чували римски монети на гръб, вместо това си издейства тъй наречения пермутацио — документ, срещу който щеше да получи цялата сума на място в Рим. Въоръжен с тънкия свитък пергамент, скрит добре между гънките на тогата му, вече можеше да мисли за бъдещето.
Времето безмилостно бе напреднало, вече наближаваше есента и човек лесно ставаше жертва на носталгията по родния дом. Сула си беше свършил работата, при това изключително успешно. Римската хазна имаше защо да му благодари, след като в сандъците му бяха прибрани още десет торби злато — две от Тигран Арменски, пет от царя на партите, една от царя на Комагена и още две не от друг, а от самия Митридат Понтийски. Оказваше се, че не само може да заплати щедро услугите на войниците си и да остави на Морсим подобаващо възнаграждение, но да задържи две трети от цялата сума от името на римския Сенат и народ и да ги отнесе в родината си. Да, годината се бе оказала добра! Репутацията на Сула щеше да се повиши, а той самият вече разполагаше с достатъчно пари, за да мисли за консулство.
Багажът му беше натоварен в сандъци и корабът, който беше наел да го откара до Рим, стоеше на котва на пристанището в Тарс, когато се получи писмо от Публий Рутилий Руф, датирано от месец септември.
„Искрено се надявам, Луций Корнелий, писмото ми да те настигне навреме. И също така се надявам да не си преживял същата тежка година като мен. Но за това по-нататък.
Винаги съм обичал да пиша за събитията, които се случват в Рим, на онези свои приятели, намиращи се далеч от родината. И сега това удоволствие ми беше отнето завинаги! Кой ще ми пише на мен, питам се? Но както казах, за това по-нататък.
През април се проведоха изборите за нови цензори. Избраниците бяха Гней Домиций Ахенобарб Понтифекс Максимус и Луций Лициний Крас Оратор. Както сам разбираш, несъвместими характери. Колкото единият се слави като невъзмутим, толкова другият е като изригнал вулкан; колкото единият може да те вдъхнови за творчески дела, толкова другият може да те лиши от желание за живот; изобщо — Зевс и Хадес, събрани в една комисия… Всички в Рим се опитват да намерят най-точното определение за тази забележителна двойка, по-лоша, от която едва ли се е събирала някога в историята. Разбира се, заедно с Крас Оратор цензор трябваше да стане моят скъп Квинт Муций Сцевола, но уви, не било писано. Просто Сцевола отказа да се кандидатира. Казва, че бил много зает. По-скоро уморен. Пък и след цялата бъркотия, която оставиха в наследство предишните цензори, и особено след лекс Лициния Муция, който сложи капак на всичко, смея да кажа, Сцевола беше прав да се откаже от борбата.
Както можеше ида се очаква, съдилищата, създадени според клаузите на лекс Лициния Муция умряха преждевременно. Преди няколко месеца двамата с Гай Марий успяхме да убедим Сената да им тегли чертата. Като че ли най-сериозният аргумент в наша полза беше крайната финансова нерентабилност на предприятието. За щастие се оказахме достатъчно убедителни и нито в Сената, нито в народното събрание срещнахме сериозна съпротива. Но раните, които този проклет закон нанесе, скоро няма да заздравеят, Луций Корнелий. Нещо повече: вилите и селските къщи на двама от най-противните на народа съдии — Гней Сципион Назика и Катул Цезар — бяха изгорени из основи; на други от съдиите, компрометирали се в квестионите, бяха унищожени реколтите, изкоренени лозята, натровени водохранилищата. Из цялата страна се е превърнало в мода ново нощно забавление — да се гонят римски граждани и да се бият кажи-речи до смърт. Естествено никой, дори Катул Цезар, нищо че е потърпевш, не ще да признае очевидното, а именно, че между новата мода и лекс Лициния Муция има пряка логическа връзка.
Онзи противен младеж, Квинт Сервилий Цепион, имаше невероятното нахалство да даде под съд Скавър Принцепс Сенатус. Обвинението беше представено пред съда за злоупотреби и гласеше, че Скавър е приел огромен подкуп от страна на цар Митридат Понтийски. Представяш си навярно какво излезе от цялата работа. Скавър се яви лично в долния край на Форума, където заседаваше съдът, но далеч не с намерение да дава показания! Вместо това отиде право при Цепион и му зашлеви две шумни плесници — първо по едната, после и по другата буза. Има мигове, когато Скавър сякаш израства с една-две стъпки над околните. Двамата с Цепион са кажи-речи еднакво високи, но тогава Цепион се беше свил като кученце в краката му.