«Как смееш! — едва си поемаше дъх от възмущение Скавър. — Как смееш ти, гнусен, жалък червей такъв! Веднага да оттеглиш обвинението си, иначе ще съжаляваш, че изобщо си се пръкнал на този свят! Ти ли, Сервилий Цепионе, издънка на най-корумпираната фамилия сред цялото патрицианско съсловие, наследник на крадци и изедници, ще ме обвиняваш мен, Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус във взимане на подкупи? Да ти пикая на тъпата глава, Цепионе!»
След което с присъщото си достойнство напусна Форума, изпратен от всеобщи възгласи на одобрение, на които дори не обърна внимание. По лицето на Цепион още личаха пръстите на Скавър, той самият беше забил поглед в земята, да не би да му се кръстосат очите с тези на конниците, призовани да попълнят състава на съдебните заседатели след проявата на Скавър Цепион можеше да извади и най-неопровержимите доказателства, пак никой не би посмял да признае Принцепс Сенатус за виновен.
«Оттеглям обвинението си» — предаде се Цепион и забърза към дома си.
Ето как са обречени на срам и позор всички, които си позволят да обидят Марк Емилий Скавър, безподобен шут и позьор, фаворит на римската публика! Признавам, че аз самият искрено му се възхищавам за подобни действия особено след като Цепион продължава да пакости на племенника ми Марк Ливий Друз — факт, станал известен сред всички редовни посетители на Форума. Навярно Цепион е смятал племенника ми длъжен да застане на негова страна, когато се разбра за връзката на Ливия Друза с Катон Салониан. И след като е бил изоставен от шурея си, заканил се е да му го върне тъпкано. До ден-днешен още не е престанал да твърди, че пръстенът на Друзите е негова законна собственост!
Но стига съм те занимавал с Цепион, той не заслужава дори да го споменаваме, камо ли да пишем писма специално за него. Отскоро имаме ново законче, твърде полезно според мен. Авторът му е народният трибун Гней Папирий Карбон. Откакто във фамилията решиха да се откажат от статута си на патриции, непрекъснато ги преследва лошият късмет! Само в последното поколение двама Папирии сложиха сами край на живота си, затова пък младите им наследници само чакат сгоден случай да създадат неприятности на цял Рим. Преди няколко месеца Карбон свика плебейското събрание на концио… Какво ти преди няколко месеца, то си беше в началото на пролетта, но човек все по-малко забелязва как лети времето. По онова време Крас Оратор и Ахенобарб тъкмо бяха обявили кандидатурите си за цензори. Това, което Карбон се опитваше да прокара, беше нова перифраза на стария Сатурнинов закон за зърното. Но събранието беше съпроводено с такива вълнения, че в крайна сметка двама бивши гладиатори бяха заклани насред площада, мнозина сенатори изядоха боя, а останалите трибуни прекратиха процедурата. Понеже тъкмо беше започнал предизборната борба, Крас Оратор се намери насред цялата бъркотия и накрая го измъкнаха целият окалян, пребледнял като платно от страх. За да си отмъсти, той прокара в сената указ, според който отговорността за всяко публично събиране, превърнало се в безредици, лежи единствено на плещите на магистрата, който го е свикал. Указът беше приет с всеобщо одобрение от сенаторите, а след това народното събрание го прие без каквито и да било пречки. Ако Карбон беше свикал плебейското събрание след приемането на Красовия указ, то щяха да го обвинят в подстрекателство към насилие и щеше да отнесе здрава глоба.
С което се доближавам до най-любопитната част на писмото си. А именно, че вече си нямаме цензори!
«Но, Публий Рутилий — чувам те да питаш, — какво толкова се е случило?» Е, няма да те държа в неведение. В началото си казахме, че колкото и да се различават по характер, двамата все ще спогаждат достатъчно, за да си вършат работата. И наистина, те свършиха бързо с държавните договори, прегледаха сенаторските списъци, после тези на конническото съсловие, а най-накрая прокараха указ, според който от територията на Рим се изгонват всички учители по риторика, с изключение на онези с доказани пред обществото качества. Ударът се стовари с пълна сила върху преподавателите по латинска риторика, но и гърците също пострадаха. Предполагам, че се сещаш за какви хора става въпрос, Луций Корнелий. Срещу няколко сестерции на ден те са способни да убедят всеки по-беден, но амбициозен родител, принадлежащ на средните обществени класи, да им повери децата си, обещавайки му, че ще ги направят способни адвокати. Подобни мошеници прекарват повечето от времето си на Форума, където чакат да им се яви някой лековерен човечец, та да му изпият кръвчицата. Повечето дори не си правят труда да учат децата на гръцки, след като тъй и тъй в съда се говори на латински. Всички в Сената сме единодушни, че подобни самозвани учители само свалят нивото на преподаване, отнемат от клиентелата на истински способните адвокати, злоупотребяват с доверието на непросветените, крадат парите на бедните и в крайна сметка са срам за римския Форум. Така че един ден се видяха изритани, и така им се падаше! Можеха да си късат гърлата, колкото щат, в проклятия по адрес на Крас и Ахенобарб, но никой не застана да ги защити. Да вървят, където щат, само да не се вясват повече в Рим. Беше позволено да останат само на онези, които се ползват с достатъчно добра репутация и имат постоянна клиентела.