Указът изглеждаше сполучлив. Всички пеехме оди във възхвала на цензорите с надеждата, че такъв успешен ход от тяхна страна ще ги сближи и ще им помогне за в бъдеще да работят по-добре заедно. Но вместо това те започнаха да се карат за щяло и нещяло. Какви ожесточени спорове само водеха! При това на публично място! Обикновено се стигаше до изброяване на най-цветистите псувни, които Рим беше чувал — или поне онази му половина, която редовно следеше дейността на двамината (а в тази половина, не ще съмнение, влизам и самият аз!).
Не знам дали знаеш, но от известно време Крас Оратор се занимава с развъждане на риба. На подобна дейност бе решено да не се гледа като на противоречаща на сенаторския му статут, така че той създаде огромни развъдници в провинциалните си имения и направи цяло състояние от търговия с речни змиорки, щуки, шарани и т.н. Така например колегията на епулоните винаги се обръща към него, когато предстои пиршество. Навремето, когато Луций Сергий Ората започна да отглежда стриди в езерото Бая, малцина биха предположили, че начинанието му ще се превърне в мода! Но както сам се сещаш, Луций Корнелий, от стридите до змиорките е само една стъпка.
Ох, как ще ми липсва онази тъй римска страст в споровете между хората! Но затова по-нататък. Да се върнем на Крас Оратор и неговите развъдници за риба. Докато те се намираха единствено в извънградските му имения, той можеше да гледа на тях просто като на източник на печалба. Но с присъщия си характер един ден взе, че се влюби в рибите си. Сега си е направил огромен басейн насред перистила в римската си къща и го е напълнил с всякакви екзотични представители на рибешката порода. Седи си Крас на края на басейна, бърка с пръст във водата и чака рибите му да се покажат на повърхността в очакване на порция трохи, скариди или други още по-големи вкуснотии. Любимец му е един огромен шаран с цвят на добре поддържано олово и с крайно приятна за една риба физиономия. Собственикът му до такава степен го беше опитомил, че беше достатъчно Крас Оратор само да се появи в градината и шаранът бързаше да застане на повърхността и да размаха опашка за поздрав. Не мога да съдя Крас, задето толкова силно се привърза към животното, наистина не мога.
Както и да е. Рибата умря и на Крас Оратор сърцето му се скъса от мъка. В продължение на поне осем дни никой не го беше виждал; онези, които се бяха опитали да го посетят у дома му, бяха неизменно отпращани с думите, че господарят е болен от мъка. Най-накрая Луций Лициний се появи отново в обществото, но отдалеч си личеше, че му е тежко. Двамата с върховния понтифекс се събраха отново на работното си място на Форума и тъкмо да тръгнат да се местят към Марсово поле, за да се захванат с преброяването на цялото население, когато стана цялата работа.
«Ха! — възкликна учудено Ахенобарб при вида на задаващия се Крас Оратор. — Как така не си си сложил тога пула? Очаквах да те видя в траурни дрехи, Луций Лициний? Какво е това безобразие от твоя страна? Чух, че докато си кремирал рибата си, платен актьор си бил надянал восъчната й маска и ти си го накарал да плува по реката чак до храма на Венера Либитина! Чух също така, че си накарал да изковат отделен долап за маската на рибата и че отсега нататък на всяко погребение във фамилията на Лициний Красите тя ще бъде изваждана пред гостите!»
Крас Оратор го изгледа с присъщото си високомерие, да не говорим, че като представител на фамилията си той има във фигурата си с какво да посплаши опонентите си, и царствено му заяви в очите:
«Вярно е, Гней Домиций, плаках за умрялата си риба. Което ме прави далеч по-човечен от такива като теб! Защото доколкото знам, ти изпрати три съпруги на онзи свят, а никой не те е видял да оплакваш поне една от тях!»