И с това, Луций Корнелий, се свърши съвместното цензорство на Луций Лициний Крас Оратор и Гней Домиций Ахенобарб Понтифекс Максимус.
Ако не за друго, жалко, че в следващите четири години никой не би могъл да проведе щателно преброяване на римските граждани. Не съм чул да се говори за нови избори.
А сега, Луций Корнелий, време е да мина на лошите новини. Изобщо, пиша ти тези редове в навечерието на заминаването си за Смирна, където отивам на заточение. Да, предполагам, че ще подскочиш от изненада при това съобщение! Публий Рутилий Руф, най-безобидният от всички римски сенатори, изведнъж извършва престъпление, с което си заслужава заточението. Възможно ли е? Възможно е. В Рим има прекалено много хора, които трудно биха забравили каква прекрасна работа свършихме двамата с Квинт Муций Сцевола в Римска Азия преди години; хора като Секст Перквициен, които вече не могат да крадат безценни произведения на изкуството срещу неизплатени данъци. А пък понеже, от друга страна, се падам чичо на Марк Ливий Друз, то съм си навлякъл цялата омраза на онзи непоносим Квинт Сервилий Цепион. Покрай него пък влизам във враждебни отношения с онзи смърдящ човешки екскремент, наречен Луций Марций Филип, който така и не ще да се откаже от идеята си да става консул. Разбира се, никой не се опита да накаже Сцевола за отдавнашните му грехове — той е човек с влияние. За разлика от мен. И така, аз трябваше да плащам и заради двама ни. Бях призован пред съда за злоупотреби, където бях обвинен, моля ти се, в изнудване на беззащитното население на Римска Азия. Обвинителят се казва Апик, нещастно създание, което се гордее с това, че е клиент на Филип. Вярно, че мнозина мои приятели, например Сцевола, възмутени не по-малко от мен самия от подобно безочие, ми предложиха услугите си. Получих подкрепата и на Крас Оратор, и на Антоний Оратор, дори на деветдесет и две годишния Сцевола Авгур, от което съм изключително поласкан. Дори онова бързоразвиващо се дете от Арпинум — Марк Тулий Цицерон, — което подозирам, че е по-скоро жертва на някоя ужасна болест, беше готово да говори в моя защита.
Но, Луций Корнелий, аз самият от самото начало си бях казал, че съм обречен. На съдебните заседатели беше платено цяло състояние (дали парите не идваха от изчезналото Злато на Толоза?) и нямаше как да не ме обявят за виновен. Затова отклоних всички предложения и обявих, че ще се защитавам сам. И мисля, мога да се похваля, направих каквото можах. Защитната ми реч беше издържана в истински стил, а и нито веднъж не изгубих чувството си за достойнство. Единственият ми помощник беше любимият ми племенник Гай Аврелий Кота, най-големият от синовете на Марк Аврелий Кота, едноутробен брат на още по-любимата ми племенница Аврелия. Най-големият й брат, Луций Кота, който беше претор в годината на приемането на лекс Лициния Муция, имаше безочието да помага на обвинението! Чичо му Марк Кота отказва дори да разговаря повече с него. Също както и сестра му.
Изходът беше такъв, какъвто очаквах, че ще бъде. Бях обявен за виновен по обвинението в злоупотреба с властта, лишен от гражданството си, осъден на изгнание на място не по-близко от петстотин мили от Рим. Благодаря поне, че не ми конфискуваха собствеността — навярно са предусещали, че ще прекалят и биха могли да си изпатят от разгневената тълпа. Последните ми думи бяха, че смятам да прекарам последните години от живота си именно сред хората, в чието име бях осъден, сред жителите на Римска Азия и по-точно в Смирна.
Никога повече няма да се върна у дома си, Луций Корнелий. И нека думите ми не прозвучат като израз на отчаяние или на наранена гордост. Просто не искам повече да гледам града и неговите жители, които така безропотно приеха една явна несправедливост. Може и три — четвърти от римляните да плачат заради несправедливото ми наказание, но това не променя факта, че аз бях лишен от римското си гражданство и съм принуден да вървя в изгнание. Е, нито ще се унижавам, нито ще доставям допълнителна радост на обвинителите си, като обсипя Сената с молби за помилване и връщане на гражданството ми. Ще докажа на дело, че съм се родил истински римлянин. Ще се подчиня на присъдата, която ми отреди един законно сформиран римски съд.
Вече получих писмо от етнарха на Смирна, който по всичко личи си умира от щастие да има за свой съгражданин човека Публий Рутилий Руф. Доколкото разбирам, планирало се да бъда посрещнат с пищни празненства, които да започнат в мига, в който стъпя на азиатска земя. Странен начин да се отнасяш с онези, осъдени, задето са те изнудвали!